1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№239
С., 13.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 2723 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. Г. против разпореждане от 14.01.2013 г., с което е върната касационната му жалба против решение № 2276 от 2.04.2012 г. по гр.д. № 15756/2011 г. на СГС, ІV-Г отделение, като недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
[фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] /трето лице-помагач на М. Г./ не са подали писмен отговор.
В жалбата се поддържа, че цената на иска е над 5000 лв., поради което неправилно е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съдът е сезиран с предявени от [фирма], [населено място] против М. Н. Г. искове за установяване на вземане за потребена топлинна енергия на стойност 7589.26 лв., 3392.50 лв. изтекли лихви и 689.27 лв. разноски. Софийски градски съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, т.е. по същество е счел, че се касае до търговско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 10 000 лв. Този извод на съда е неправилен. С оглед предмета на сделката, въз основа на която се извеждат претендираните вземания – доставка и потребление на топлоенергия – и предвид обстоятелството, че страна /потребител/ по нея е физическо лице, същата, съгласно изричната разпоредба на чл.318, ал.2 ТЗ, не представлява търговска продажба. След като претендираното вземане не е от търговска сделка, то и делото, имащо за предмет установяването на това вземане не е търговско, а гражданско и изискването на чл.280, ал.2 ГПК за цената на иска е той да е над 5000 лв. и съответно подадената от М. Г. касационна жалба е процесуално допустима, като насочена против подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 14.01.2013 г., с което е върната касационната жалба на М. Н. Г. против решение № 2276 от 2.04.2012 г. по гр.д. № 15756/2011 г. на СГС, ІV-Г отделение.
ВРЪЩА делото на състава на Софийски градски съд за администриране на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: