О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№970
гр.София, 15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 563/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. И. Т. от[населено място] е подала касационна жалба вх.№ 7558 от 04.03.2010 год. срещу въззивното решение № 117 от 29.01.2010 год. по в.гр.дело № 1453/2009 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 86 от 15.06.2009 год. по гр.дело № 99/2008 год. на Девненския районен съд, с което е уважен предявения от П. Н. Т. иск по чл.108 ЗС и жалбоподателката е осъдена да предаде владението на апартамент № 6 в[населено място], кв.”Д.”, ул.”Р. Д., бл.70, вх.А, ет.1, находящ се в УПИ VІІ, кв.70, състоящ се от: кухня, стая и сервизни помещения, със застроена площ 35.34 кв.м. и принадлежащо избено помещение № 6 с площ 7.74 кв.м., както и 1.7449% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 2102 от 17.01.2003 год. по гр.дело № 2670/2001 год./такова не е приложено към жалбата/, решение № 238 от 13.03.1991 год. по гр.дело № 127/1991 год. ІІ г.о. ВС; решение № 132 от 15.05.2003 год. по гр.дело № 43/2002 год. ІV г.о. и определение № 6 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 4121/2008 год. на ВКС, ІV г.о. и б/ процесуалноправен въпрос, а именно: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, който според жалбоподателката е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация П. Н. Т. от[населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Противоречието с цитираните актове на ВС и ВКС според жалбоподателката касае два материалноправни въпроса, а именно: а/ действително ли е упълномощаването, след като упълномощителят при продажбата на недвижим имот предварително не знае еквивалента на отчуждаваното право? и б/ действителен ли е договорът, сключен от пълномощник извън обема на представителната власт?
С първоинстанционното решение е прието, че ответницата/сега касатор/ подписала на 04.07.2006 год. валидно пълномощно, въз основа на което на 12.10.2006 год. пълномощникът С. В. С. продал от нейно име на П. Н. Т. процесното жилище. Съдът е приел, че пълномощното не е било опорочено – не е налице измама, извършена от упълномощеното лице; спазена е формата на чл.37 ЗЗД; пълномощникът е действал в кръга на пълномощията.
Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че автентичността на подписа на упълномощителя е доказана със съдебно-графологическа експертиза; жалбоподателката носи тежестта да докаже, че не е имала воля и съзнание да предоставя на С. правомощия за разпореждане с нейния имот; не е доказано и обстоятелството, че с извършеното упълномощаване е целяла да гарантира връщане на сумата, а не е дала съгласие за продажба, като вид обезпечение, различен от предвидения в закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решение, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправните и процесуалноправните въпроси, дадено с обжалваното въззивно решение.
Липсва основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Решение № 238 от 13.03.1991 год. по гр.дело № 127/1991 год. на ВС, ІІ г.о. е постановено по различен от процесния казус. По него е унищожен сключен от пълномощник алеаторен договор в частта, с която е посочено, че прехвърлителят е бил издържан и гледан от приобретателя няколко години преди сключването на договора. Прието е,че пълномощникът включил в договора клауза, за която не бил упълномощен – обемът на пълномощията бил определен за сключване на договор за гледане и издръжка за в бъдеще. По същото дело е било установено, че приобретателят е знаел за близката смърт на прехвърлителя, който починал девет дни след упълномощаването и десет дни след сключване на договора и не е знаел съдържанието му. В частта, с която приобретателят поел задължението да издържа и гледа прехвърлителя в бъдеще, договорът е бил обявен за нищожен. За разлика от казуса, предмет на решение № 238/13.03.1991 год. по гр.дело № 127/1991 год. на ВС, ІІ г.о., в процесния случай, не би могло да се приеме, че пълномощникът С. В. С. е излязъл извън пределите на предоставената му представителна власт. Обемът на представителната власт е определен от упълномощителката в подписаното от нея пълномощно.
Обжалваното решение не противоречи и на решение № 132 от 15.05.2003 год. по гр.дело № 43/2002 год. на ВКС, ІV г.о., което е посветено на доказателствените средства за разкриване на абсолютна симулация на договор за продажба, когато с него се прикрива недействително съглашение за удовлетворяване на кредитор по вземането, чрез обезпечаване на дълга на продавача по начин, различен от предвидения в закона. Посоченото решение припомня, че при наличие на т.н. начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението на страната по договора за привидност на даденото от нея съгласие, свидетелските показания са допустими и следва да бъдат обсъдени и преценени в контекста на чл.134, ал.2 ГПК/отм./, а ако се разкрие симулативност на продажбата, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.152 ЗЗД, визираща недействителност на съглашение, с което се уговаря начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.
В процесния случай, жалбоподателката е твърдяла, че за обезпечаването на вземането по договор за заем от 04.07.2006 год., сключен с пълномощника С. С. /разпитан като свидетел по делото/, е дала съгласие заемодателят да продаде собственото й жилище и е налице недействително съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще може да продаде вещта /чл.152 ЗЗД/. За доказване на сключен от нея със С. С. договор за заем, обаче жалбоподателката се позовава само на обясненията на последния, дадени по предварителната преписка вх.№ 13/2007 год. на Девненската районна прокуратура, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Тези обяснения, имащи характер на свидетелски показания, не са събрани по предвидения от ГПК ред, а в друго производство и въззивният съд е приел, че достоверността им не се потвърждава от събраните в гражданския процес гласни и писмени доказателства.
На последно място, формулираният в изложението процесуалноправен въпрос, а именно: „длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства?” не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Положителният отговор на въпроса е вън от съмнение, а в случая допускането на касационно обжалване, само за да се провери оплакването за необсъждане на събрани по делото доказателства не би допринесло за развитието на правото чрез промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването. Разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК при липса на поне една от алтернативно предвидените предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК не би се оказало полезно, тъй като няма да подпомогне съдебната практика с оглед преодоляване на възприети разрешения по прилагане на правната уредба.
По тези съображения, касационното обжалване не следва да се допуска, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените за настоящото производство разноски в размер на 300/триста/лева, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 29.01.2010 год. по в.гр.дело № 1453/2009 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 7558 от 04.03.2010 год. на Я. И. Т. от[населено място].
Осъжда Я. И. Т. от[населено място], ул.”Р. Д.”, бл.70, вх.А, ет.1, ап.6 да заплати на П. Н. Т. от[населено място] сумата 300/триста/лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/