3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№506
С., 18.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 533 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Н. П., чрез пълномощника й адвокат Д.Пашова, против решение № 72 от 20.03.2012 г., постановено по гр.д. № 33 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 392 от 18.11.2011 г. по гр.д. № 592/2011 г. на Районен съд-Габрово за отхвърляне на предявения от М. Н. П. против [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на имот № * в землището на [населено място], местност „К. д.” /”С.”/ с площ * дка, заедно с построените в него свинарник с площ * кв.м. и битова сграда от * кв.м., рампа и шахта, сега преобразуван в ПИ* с площ * дка, ПИ * с площ * дка, ПИ № *-полски път по КВС.
[фирма], [населено място] не е подало отговор на касационната жалба.
Ищцата е претендирала, че е придобила процесния имот въз основа на давностно владение. В. съд е приел, че фактическата власт върху имота е установена през 1994 г. въз основа на договор за наем, продължен последно по нейна молба до 2000 г. или до този момент ищцата е имала качеството държател и без значение са направените в този период подобрения, подадената през 1998 г. молба в процедура по приватизация и твърдението, че е платила по сметка на ответника цената на земята по балансовата й стойност. Изложени са съображения, че за да установи придобиването на имота по давност, ищцата е следвало да докаже, че след 2000 г. упражняваното от нея държане се е трансформирало във владение, а за да настъпи промяната в основанието с едностранни действие е необходимо държателят да извърши действия, които отричат владението на собственика и тези действия да станат негово достояние. Следва да се докаже началния момент на намерението за своене, тъй като за да е налице владение е необходимо да бъдат доказани и двамата му елемента. Счетено е, че по делото не са представени такива доказателства – почти всички сочат на желанието на ищцата да закупи имота при приватизацията, но не и да го придобива по давност /самата тя твърди в исковата молба, че поради неуредена квадратура и несъгласие на ответника, не могла да финализира приватизацията/; нито един от разпитаните свидетели не установява ищцата да е заявявала изрично, че имотът е неин и поради това не допуска представители на ответника в него – свидетелят Ж. сочи, че не могли да влязат в имота, защото имало куче и не се виждали хора; свидетелките на ищцата Д. и Д. установяват основно, че ищцата се е борила много, за да закупили имота, но служители на ответника й пречили за това чрез непозволени действия и чрез убеждение да се откаже, а твърденията им, че се държала като собственик са оценъчни и голословни. Прието, че тези данни само обосновават извода, че ищцата е приемала ответното дружество като собственик на имота и действията й са били насочени да закупи имота от него, а не да го придобива по давност.
К. счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложените съдебни решения са постановени при друга фактическа обстановка и дадените в тях разрешения не могат да бъдат съотнесени към мотивите на въззивния съд по настоящото дело. Поставените в молбата от 1.10.2012 г. въпроси – „имала ли е качеството владелец ищцата М. Н. П. по смисъла на чл.68 ЗС, считано от 1.03.1999 г. до датата на предявяване на иска 30.03.2011 г.”, „дисредитира ли се качеството на владелец на едно лице, ако то преди началния момент на обръщане на държането във владение, е искало да закупи по приватизационна продажба процесния имот” и „недопускането на представители на дружеството ответник по делото в процесния имот, поддържането на имота като свой собствен и извършването на подобрения в него, заявяването на ищцата, че си е дала живота за имота и си иска, отказът да получи акции, за да се откаже от имота и изявлението й, че тези акции не я интересуват, заявяването пред трети лица, че е собственик на имота, не доказва ли по един несъмнен начин и не представляват ли годни доказателства, че ищцата М. Н. П. отрича правото на собственост на ответника и освен, че държи за себе си имота е прибавила и явното намерение да го свои и че това тя е демонстрирала явно и несъмнено пред ответника” не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те отразяват становището на касатора какви изводи е следвало да направи въззивният съд въз основа на събраните доказателства, но проверката на правилността на тези изводи може да се извърши само при постановяване на касационното решение, но не и в производството по чл.288 ГПК. При липса на правен въпрос, който да е свързан с мотивите на съда, обусловили изхода на спора и с обосновка на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, следва, че не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 20.03.2012 г., постановено по гр.д. № 33 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Габрово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: