3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№41
[населено място], 03.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 188 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 93 от 28.10.2013г. постановено от Бургаски апелативен съд по гр.д. № 233/2013г., с което е потвърдено решение № 175 от 10.06.2013г. по гр.д. № 1766/2012г. на Бургаски окръжен съд за признаване за установено по отношение на Н. Д. М., че И. И. В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.830.140 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 970 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия за ниско застрояване, с административен адрес на имота: [населено място], [улица] за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание, № 47, т.І, нот.д. № 38/2012г. на нотариус № 255.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска И. И. В. чрез пълномощника адв. С.. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочен правния въпрос: представлява ли нищожният договор правно основание за придобиване качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС. Поддържа се, че има практика, но не по напълно идентични случаи, поради което се налага принципно произнасяне на ВКС по въпроса.
Ответникът по жалбата Н. Д. М. е представил писмен отговор, в който поддържа, че липсва точно формулиран правен въпрос и не е посочена практика, поради което подадената жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът Н. Д. М. се легитимира като собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба от 2003г. и упражнява фактическа власт върху него. Ответникът И. И. В. разполага с констативен нотариален акт, издаден през 2012г., за собственост на имота по завещание, направено от С. А. Д.. Установява се, че имотът, представляващ парцел ІІІ-99 в кв.9 по плана на кв. К., с площ от 1000 кв.м., първоначално е бил собственост на С. А. Д.. Той се е разпоредил през 1992г. с 250/1000 ид.ч. в полза на Д. Д. Д.. През 1995г. е продал на същото лице останалите 750/1000 ид.ч. Последната сделка е оспорена от ответника като нищожна поради липса на съгласие. Според приетите единична и тройна почеркови експертизи договорът не е подписан от продавача С. А. Д.. Въз основа на това съдът е направил извод, че договорът е нищожен и всички последващи сделки с имота, вкл. тази легитимираща ищеца, са сключени при липса на транслативно-вещен ефект. Същевременно, съдът е намерил за основателно поддържаното от ищеца евентуално твърдение за придобиване на имота по давност чрез добросъвестно владение. Приел е за установено, че той владее половината имот от 2003г., а останалата половина от 2005г., като е изградил жилищна сграда в него. Според съда владението е добросъвестно, защото е придобил имота от несобственик, без да знае това – чл. 70, ал.1 ЗС и добросъвестността му се предполага – чл. 70, ал.2 ЗС. Владението не е смутено с извършеното от ответника /сега касатор/ заплащане на данъци за имота за минал период.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира, че такива не са налице.
Поставеният от касатора правен въпрос е: представлява ли нищожният договор правно основание за придобиване качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС и съответно за придобиване на имота чрез петгодишна давност. Поддържа се, че има практика, която обаче не е по напълно идентични случаи, поради което се налага принципно произнасяне на ВКС по въпроса. Представено е решение № 2566 от 14.06.2009г. по гр.д. № 2177/2003г. на ІVг.о. според което нищожната спогодба не представлява правно основание, годно да направи владелеца собственик, поради което той не е добросъвестен владелец по чл. 70, ал.1 ЗС и не може да придобие собствеността след изтичането на пет години. Приложено е и Решение № 1206 от 21.09.2001г. по гр.д. №І 235/2000г. на ІІг.о., което сочи, че е недобросъвестно владението на лице, придобило недвижим имот по нищожна сделка. Следва да се отбележи, че същите решения са представени пред въззивния съд и изрично са обсъдени в мотивите му. Прието, че в тези два случая владелецът е участник в разпоредителната сделка, призната за нищожна, докато в настоящия случай ищецът е закупил имота след няколко последователни продажби и за него важи презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС.
Следва да бъдат споделени съображенията за въззивния съд за наличие на съществена отлика между настоящето дело и казусите в двете решения. Ищецът Н. М. не владее имота на нищожно правно основание, за да се поставя въпроса дали владението му е добросъвестно и за необходимия давностен срок за придобиване на собствеността. Сделката, с която ищецът е придобил имота, не е нищожна, а е сключена с несобственик и няма прехвърлителен ефект. Нищожна е първоначалната сделка, сключена от завещателя, за която е установено, че не е подписана от него. Сключвайки сделка с лице, което не е собственик, ищецът владее вещта на основание, годно да го направи собственик, но без да знае, че праводателят му не е собственик – това е една от двете хипотези на добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. Ето защо, посоченият от касатора въпрос не е обуславящ изхода на спора, както изисква чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като осъществяваното от ищеца владение не е на нищожно правно основание и това е изяснено от въззивния съд.
При тези изводи следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 28.10.2013г. постановено от Бургаски апелативен съд по гр.д. № 233/2013г. по касационната жалба на И. И. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: