Определение №97 от 19.5.2014 по гр. дело №418/418 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№97

[населено място], 19.05.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 418 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Подадена е на 14.04.2014г. молба от П. К. П. чрез пълномощника адв. Д. за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, с която молителката е осъдена да заплати 1260лв. разноски за касационното производство. Поддържа се, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е за фазата по допускане на касационно обжалване, в която адвокатът не е взел никакво участие, както и че възнаграждението е прекомерно.
Ответникът Ц. Г. П. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното:
С постановеното на 02.04.2014г. определение по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 1955 от 08.10.2013г. по гр.д. № 1594/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на П. К. П. и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника по жалбата Ц. Г. П. от сумата 1260лв. разноски по делото, направени за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения на л. 35 от делото договор за правна помощ, че той е сключен от Ц. П. с адв. Д. Ч. за изготвяне на отговор по касационната жалба и процесуално представителство по касационното обжалване, като е заплатена сумата 1260лв., т.е. уговореното възнаграждение обхваща цялото евентуално развитие на производството пред касационната инстанция, като разбира се при подаването на отговора не може да се предвиди дали ще бъде допуснато касационно обжалване. Предвид горното е несъстоятелен доводът на молителката, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е за производството по допускане на касационно обжалване, а само за фазата по разглеждане на касационната жалба, която не се е развила.
Заявеното с молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е своевременно, тъй като в рамките на производството по допускане на касационно обжалване касаторът няма възможност да се запознае с разноските на ответника по касационната жалба, поискани и представени с отговора. Същото е и основателно. Както е констатирано в определението от 02.04.2014г., в представения отговор пълномощникът на Ц. П. не е взел изрично становище по основанията за допускане на касационно обжалване, наведени от касатора. При съобразяване на извършените действия от защитата на ответника и размера на минималното адвокатско възнаграждение за защитата, определено по чл. 7, ал. 4 във вр. с ал.2,т.3 и чл. 9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й преди изменението в ДВ бр. 28/2014г./ , настоящият състав счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение 1260 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 450 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение № 143 от 02.04.2014г. по гр.д. № 418/2014г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта за разноските като:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на ц. Г. п. разноски по делото, дължими от П. К. П., от 1260/хиляда двеста и шестдесет/лв. на 450/четиристотин и петдесет/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top