О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 102/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Т. Й., Г. Т. Й., Й. Д. Й. и И. Д. Й. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 28961 от 21.04.2010 год. срещу въззивното решение от 12.02.2010 год. по гр.дело № 4301/2009 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г състав, с което е оставено в сила решението от 16.01.2009 год. по гр.дело № 405/2008 год. на Софийския районен съд, 25-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че са собственици на част от имот пл.№ * от кад.лист * от кадастралния план, одобрен през 1956 год., която част попада в УПИ * в кв.*, м.”Д.-2 ч.-р.”, с площ 630 кв.м., при граници: имот пл.№ *, бъдеща улица, имот пл.№ * и УПИ *.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение на ВКС по гр.дело № 701/2008 год. Жалбоподателите представят и се позовават на решение № 541 от 01.07.2009 год. по гр.дело № 701/2008 год. на ВКС, І г.о.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В ъззивният съд е приел, че с решение № КЗ-15 от 29.06.1988 год. на Комисията по земята, на СО”М.” е било предоставено стопанисването и управлението на имота, а записването в решението, че земята е „стопанисвана от АПК”С.”, следва да се разбира като означение на досегашния й статут, който обаче се променя по силата на това решение. Прието е, че след като през 1993 год. СО”М.” е преобразувано в [фирма] съгласно чл.17, ал.2 ЗППДОбП/отм./, по силата на чл.17а ЗППДОбП/отм./ процесната земя е преминала в собственост на дружеството. Според градския съд, решенията на ОСЗГ”П.” №№ 542 и 543 от 23.12.2004 год. за реституция на процесния имот са незаконосъобразни, тъй като противоречат на § 11, ал.2 ЗПСК, съгласно която разпоредба правоимащите по ЗСПЗЗ се обезщетяват само с компенсаторни записи, когато собствените им вещи са включени в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, включени в списъците по чл.3, ал.1 и ал.2, изр.второ ЗПСК. Към момента на постановяване на решенията на ОСЗГ дружеството-ответник е било включено в списъка по чл.3, ал.1 ЗПСК под позиция № 38, което представлява, според въззивния съд, правна пречка за реституция на процесния имот.
Представеното решение № 541 от 01.07.2009 год. по гр.дело № 701/2008 год. на Върховния касационен съд, І г.о., е постановено по аналогичен казус. Прието е, че след като в имота, отреден за изграждане на С. по промишлен и енергиен монтаж, отчужден с решението на Комисията за земята от 29.06.1988 год., не е било осъществено предвиденото по застроителния план мероприятие, което не е започнало в тригодишния срок по чл.19, ал.2 ЗООЗП/отм./, земята се връща обратно на АПК и съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ може да бъде възстановена на предишните собственици. Добавено е, че доколкото предмет на иска е установяване правото на собственост върху земята, а не иск по чл.108 ЗС, не следва да се обсъжда дали владението може да се предаде реално или нейният собственик трябва да бъде обезщетен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице противоречиво разрешаван материалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по силата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.02.2010 год. по гр.дело № 4301/2009 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г състав по жалба вх.№ 28961 от 21.04.2010 год.
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 157,56 /сто петдесет и седем + 0,56/лева и в същия срок да представят банков документ за внесената сума, като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на таксата в срока делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: