3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
[населено място], 22.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 25 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 142 от 26.10.2012г. постановено от Търговищки окръжен съд по гр.д. № 187/2012г., с което е потвърдено решение № 40 от 20.04.2012г. на Омуртагски районен съд по гр.д. № 636/2011г. за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС предявен от А. О. Х. против М. И. С. за предаване владението на недвижим имот в [населено място] на [улица], а именно дворно място от * кв.м., съставляващо ПИ* в кв.* по регулационния план на града, заедно с построените в него еднофамилна паянтова жилищна сграда на * кв.м. и навес на * кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищеца А. О. Х. чрез пълномощника адв. С.. Като основание за достъп до касационен контрол са посочени разпоредбите на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Според касатора съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за елементите на фактическия състав на чл. 108 ЗС и това произнасяне е в противоречие с практиката на ВКС, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. И. С. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск. Ищецът А. О. Х. основава правото си на собственост на договор за дарение, сключен през 2006г. с родителите му О. И. и С. И.. Правото на собственост на дарителите е удостоверено с нотариален акт № *, т.*, д.№*/*г. на Районен съд-Омуртаг. С него И. и А. К. продават на С. Х. И. /в други документи посочен с име О. Х. И., баща на ищеца/ дворно място, включващо имот пл. № * и имот пл. № *, заедно с построените в тях две жилищни сгради – едната полумасивна, другата паянтова. Продажбата е извършена по реда на чл.16 З. чрез ОНС-О.. С влязло в сила решение по гр.д. № 57/1991г. на Омуртагски районен съд е уважен иск по чл. 108 ЗС и такъв по чл. 26 ЗЗД на И. С. К. против С. Х. И. като е призната собствеността върху имота на И. С. К. и договорът е обявен за нищожен. Делото е архивирано и унищожено, като не е налице препис от решението, а единствено удостоверение от съда за страните и изхода му. Преценявайки тези данни, както и показанията на свидетеля Х., и обясненията на ищеца, че е водено дело за старата къща /тази с адрес [улица]/ и тя е върната на продавачите И. и А. К., а новата къща /с адрес на [улица]/ е останала за родителите на ищеца, съдът е приел, че искът по чл. 26 ЗЗД и този по чл. 108 ЗС касаят именно старата къща и съответно ПИ * от кв.*, който е предмет на спора.
Ответникът претендира да е собственик на имота на основание съдебно решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД, с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен от него със собствениците на имота И. и А. К. – решение по гр.д. № 479/2006г. на Омуртагски районен съд относно ПИ * в кв. *, с построената в него паянтова жилищна сграда и навес срещу задължение за издръжка и гледане. Описаният в решението поземлен имот е идентичен с пл.*, посочен в нотариалния акт от 1989г.
При горните данни въззивният съд е приел, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота по силата на договора за дарение, тъй като и неговите родители не са били собственици на този имот, след като договорът, с който са го придобили, е обявен за нищожен и с влязло в сила решение правото им на собственост върху този имот е било отречено.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. не е формулирал ясно правен въпрос, разрешен от съда и обусловил крайните му изводи. Сочи, че същественият материалноправен въпрос е непроизнасянето на съда по въпроса за елементите на фактическия състав на чл. 108 ЗС. Изтъква, че чрез иска по чл. 108 ЗС се защитава правомощието владение, а не фактическото състояние владение, което се защитава с владелчески искове. Посоченото е неотносимо към разрешените от съда правни въпроси при постановяване на съдебния акт. В случая съдът правилно е определил предпоставките за основателност на ревандикационния иск и преценявайки събраните доказателства е намерил, че ищецът не е собственик на имота, поради което е отхвърлил иска. К. не е обосновал противоречие с практиката на съдилищата по релевантни за спора въпроси, нито значение на тези въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото, както изисква Т. № 1/2009г. Приложени са три решения на Върховния съд: Решение 1703-60-І, което сочи трите предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС; Решение 1212-66-І, според което за уважаване на иска е достатъчно да се докаже, че ищецът е собственик, а ответникът държи или владее вещта без основание и Решение 2162-69-І, което обръща внимание, че основанието на иска за собственост не е самото право на собственост, а фактическите обстоятелства, от които то произтича. Видно, че тези актове съдържат принципни разрешения, касаещи исковете за собственост, но нямат отношение към конкретните правни проблеми повдигнати в настоящия спор и решени от въззивния съд. Ето защо, поради липса на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 от 26.10.2012г. постановено от Търговищки окръжен съд по гр.д. № 187/2012г. по касационната жалба на А. О. Х. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: