О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1047
[населено място], 04.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1052 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 186 от 21.04.2010г. на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия постановено по гр.д. № 86/2010г., с което е оставено в сила решение № 2098/09.12.2009г. по гр.д. № 2408/2007г. на Плевенски районен съд. С последното е признато за установено на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на М. С. Ц. и Б. С. Ц., че към момента на кооперирането Ц. К. Ц., починал 1950г., е бил собственик на недвижими имоти – ниви и ливади, подробно описани в решението. Също така е признато за установено на основание чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ по отношение на същите лица, че Ц. К. Ц. е бил собственик на пет гори, посочени по площ и местности.
Жалбоподателите М. С. Ц. и Б. С. Ц. поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Считат, че съдът се е произнесъл по съществения въпрос за допустимостта на исковата молба в нарушение на ТРОСГК № 1/1997г. Освен това твърдят, че съдът не е постановил диспозитив по обективно съединения иск по чл. 97 ГПК/отм./ относно документа декларация за притежавани непокрити имоти, като произнасянето по този преюдициален въпрос е от значение за изхода на спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Твърдят, че решенията и на двете инстанции са необосновани от гледна точка на събраните доказателства, поради което произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. Т. Ц. не е представил писмен отговор в дадения от съда срок.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищецът Г. Т. Ц. е предявил против ответниците М. С. Ц. и Б. С. Ц. искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ за установяване, че наследодателя му – негов дядо Ц. К. Ц. е притежавал към момента на кооперирането земеделски земи и гори, съгласно декларация за притежавани непокрити земеделски имоти. Сочи, че в декларацията, представена за възстановяване на собствеността, е извършена поправка като пред името на наследодателя е добавено името на неговия син С. Ц. К.. Поради това е поискал установяване подправката в документа и признаване, че земеделските земи и горите са принадлежали на Ц. К. Ц..
По въпроса за допустимостта на иска е постановено определение на Върховния касационен съд № 526 от 08.09.2009г. по ч.гр.д. № 480/2009г., на І г.о., с което е прието, че ищецът има правен интерес от исковете, независимо, че заявление за възстановяване на собствеността не е подадено от името на наследниците на общия наследодател, с оглед възможността да бъде поискано постановяване на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ.
Преди да разреши въпросът за собствеността върху земеделските и горски имоти, съдът е разгледал наведения преюдициален въпрос относно истинността на декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949г. След обсъждане заключението на приетата почеркова експертиза относно поправките в декларацията при изписване името и възрастта на декларатора съдът е приел, че декларацията е именно за имотите на общия наследодател Ц. К., а не на сина му С. К., тъй като е подредена по азбучен ред сред декларации на други лица с име Ц.. За да уважи предявените искове съдът е установил, че е налице пълна идентичност по площи и местоположение между притежаваните от общия наследодател 52,300 дка земеделски земи в землището на[населено място] и заявените и възстановени на наследниците на С. Ц.. Съдът е приел, че не е доказано синът С. да е придобил собствеността върху всички тези имоти преди внасянето им в ТКЗС, поради което единствено фактът на внасянето им не обосновава собствеността му. По същите съображения е уважен иска и относно горите.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават формално на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Изтъкват, че съдът е разрешил въпроса за допустимостта на иска в противоречие с ТРОСГК № 1/1997г. Според даденото в него разрешение искът по 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим само ако за ищците е образувано или има възможност да бъде образувано административно производство по възстановяване на собствеността. По същия въпрос е постановено и решение на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, а именно Решение № 376 от 19.10.2010г. по гр.д. № 641/201г. на ІІ г.о. което установява, че липсата на висяща административна или съдебна процедура, както невъзможността да бъде образувана такава, предвид изтеклите преклузивни законови срокове за това, води до липса на интерес от предявяването на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. В случая досежно предявения иск съдилищата са приели, че е допустим предвид възможността да се поиска издаване на решение по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ /за промяна титуляра на възстановяването/, което се явява в противоречие с цитираната задължителна практика на Върховния касационен съд. Следователно налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правния интерес от иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ, когато земеделските земи /съответно горите/ са възстановени на един от наследниците на общия на страните наследодател, а за възстановяване собствеността на общия наследодател не е подадено заявление в сроковете по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.1 ЗВСГЗГФ и не е предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, съответно по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ преди изтичане на срока по §22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ.бр. 13/2007г./, съответно по § 5б от ДР на ЗИД ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13/2007г./ .
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 21.04.2010г. на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия постановено по гр.д. № 86/2010г. по касационната жалба на М. С. Ц. от[населено място] и Б. С. Ц. от [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за платена държавна такса за касационно обжалване по сметка на ВКС в размер на 25/двадесет и пет/ лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: