5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
С., 15.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2317 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационното производство е образувано по жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Б. Ж., против решение № 191 от 12.11.2012 г., постановено по гр.д. № 378 по описа за 2012 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 845 от 2.05.2012 г. по гр.д. № 1119/2011 г. на Окръжен съд-Варна за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение описаните движими вещи.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат А. Д., в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното решение е постановено при следната безспорна между страните фактическа обстановка: ответниците [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], като съсобственици на недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица], съставляващ ПИ с идентификатор * по КК и КР с площ от * кв.м., с н.а. №*/*г си учредили правото на строеж за построяване на сграда с предназначение-административна и търговска сграда със застроена площ от * кв.м., с подробно описание на имотите, които ще получи всеки след построяването и. Ответниците като възложители сключили с [фирма]-В. като изпълнител договор № С 02.03.09/6.04.2009 г, по силата на който вторият като главен изпълнител поел задължение със свои сили и средства да изпълни част ”Строително-конструктивна”при посочени СМР в приложението към договора на процесната административна и търговска сграда, както и Анекс от 15.11.2010 г за изпълнение на част Архитектура, Електро и В и К при посочените в приложените към договора и анекса СМР. На 20.04.2010 г. между ишеца [фирма] и [фирма] е сключен договор за строителство с предмет изработка, доставка и монтаж на окачената фасада, дограмата и фасадата от керамични плочи на процесната сграда, собственост на ответниците, съобразно подробно описани СМР в приложение №1 към договора /стр.19 от делото/. За сградата има издаден Акт обр.14 от 28.05.2010 г. за приемане на конструкция; Акт обр.12/01.10.2010 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ че са постигнати изискванията на проекта, Акт обр.15/14.01.2011 г. за установяване годност на приемане на сградата, Акт обр.10/27.04.2011 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. В изпълнение на договора между ищеца „Т. инжнеринг„ и „Т. билд” били съставени Актове удостоверяващи извършени от Т. инженериг СМР, както и Констативен протокол за установяване на видове и количества работи, които предстои да бъдат актувани, описани подробно в приложения на стр.33 от делото протокол. Съставени са и приемо-предавателни протоколи от в периода 20.05.2010 г. – 03.12.2010 г., в които „Т. билд” и „Т. инженеринг” описали материалите, собственост на [фирма], предадени и получени от „Т. билд” с оглед изпълнението на договора за строителство на процесната сграда. Експертните заключения са установили, че претендираните вещи могат да бъдат демонтирани без увреждане на сградата, но това ще доведе до компрометиране на фасадата й, както и че е налице частично плащане на СМР по акт 2 и акт 3 и липсва плащане на СМР по акт 3а и акт 4. След м.12.2010 г. в процесния обект работата е продължена от трето лице ”Рис О., съгл.сключен с ответниците договор за строителство от 28.04.2011 г., поради което според вещото лице не може да бъде определено колко от работите, са извършени от ищеца и колко от [фирма] към момента на експертизата.
Тази фактическа обстановка е възприета изцяло от въззивния съд, като въз основа на нея е прието, че с оглед основанието и петитума на предявения иск – чл.108 от ЗС, предмет на доказване и анализ по делото не са отношенията по веригата между договарялите дружества, а само вещния иск по чл.108, базиран на чл.97, във връзка и с чл.78 от ЗС. На тази плоскост е счетено за установено по несъмнен начин, че ищецът е бил собственик на процесните движими вещи, тъй-като преди това ги е изработил/закупил, след което ги е доставил на обекта в изпълнение на подизпълнителския си договор и по-голямата част от тях сам е вградил на строежа по одобрената в инвестиционния проект технология, но от този момент тези вещи са загубили самостоятелното си предназначение, а искът за тяхното връщане (а преди това и демонтиране) се явява неоснователен. За този си въззивният съд се е основал само на факта на физическото доставяне на вещите на строителния обект (т. е. във владение на поръчващия ги-главния изпълнител, а след прекратяване на строителството от него-във владение на ответните дружества), на тяхното вграждане в строежа – за по-голямата част, поради което достоверността на съставения за целта протокол обр.15 за завършване на строителството е правно ирелевантно. Щом като от назначените по делото експертизи, включително и СТ е установено, че фактически процесните вещи са на обекта или вече са вградени в него и това е станало в изпълнение на правно-валидни договори между участниците в инвестиционния процес, то владението (или дори държането) на въззиваемите дружества върху същите вещи не само, че е с основание, но е и добросъвестно. Приет е за правилен извода на първоинстанционния съд, че ответните дружества са станали собственици на процесните вещи на основание чл.78, ал.1 от ЗС, още повече, че това основание се е развило във времето по-напред от самото вграждане на процесните вещи в обекта. Изложени са съображения за неоснователност на довода във въззивната жалба, че процесните вещи могат да се демонтират без съществено повреждане на главната вещ и поради това на основание чл.97 от ЗС иска по чл.108 от с.з се явява основателен. В това отношение е прието, че следва да се има предвид не само физическото похабяване в някаква степен и на главната и на вградените вещи, за което потвърждават СТЕ, но и похабяването на архитектурната стойност на сградата, като инвеститорът е целял да постигне точно определено архитектурно присъствие на процесната сграда в съответното градоустройствено решение, по надлежния ред е сключил съответните договори за осъществяване на тази цел, а последиците от неблагоприятното развитие на вътрешните договорни отношения на ищеца с главния изпълнител не могат да са за сметка на инвеститора-ответните дружества.
К. поставя въпросите: 1. може ли да се приеме, че е налице присъединяване, включително и невъзможност за отделяне на прикрепена към главната вещ /сграда/ движима вещ без повреда на главната вещ, поради съображения за похабяване на архитектурната стойност на сградата, а не поради техническа невъзможност за отделянето без повреда на главната вещ, ако е установено чрез заключение на вещо лице, че начинът на закрепване на движимата вещ към сградата позволява от техническа гледна точна нейното отделяне без повреди върху главната вещ;
2. ако възложител на строеж се позовава по иск за собственост, предявен срещу него за собствеността върху движими вещи, монтирани в сградата по начин, който позволява тяхното отделяне без повреди на главната вещ, на оригинерно придобиване на собствеността по чл.78 ЗС, то за основателността на това възражение:
а. следва ли да бъде установено предаването на владението върху сградата от главния изпълнител в изрично предвидената форма за това по чл.176, ал.1 ЗУТ или е достатъчно да бъде установено, че вещите са доставени на строителната площадка именно за целите на строежа и са преминали в държане на възложителя,
б. следва ли да бъде установено заплащането на недвижимите вещи във връзка с изискването на чл.78 ЗС за възмездност или това в случаите на строеж не е непременно необходимо;
в. следва ли данните за знание на възложителя към момента на доставката, че вещите са собственост на трето лице, да бъдат вземани предвид при приложението на чл.78 ЗС във връзка с изискването за добросъвестност при установяване на владението;
3. от който момент може да се счита, че владението по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, когато става въпрос за всички движими вещи, монтирани по време на строеж на нова сграда, е предадено на възложителя на строежа от главния изпълнител, съответно когато става въпрос за строеж на нова сграда, следва ли предаването на владението с оглед на преценката за приложението на чл.78 ЗС, да бъде доказано с изрично предвидения от законодателя документ по чл.176, ал.1 ЗУТ – протокол обр.15 или може да се приеме, че възложителят придобива всички движими вещи още с факта на доставката им на строежа, дори и преди монтирането им в сградата;
4. Има ли значение по отношение на правото на собственост фактът на разваляне на договора, на основание на който едно лице-собственик на дадена вещ я доставя в имот на трето за договора лице, съответно, има ли значение този факт при преценката на основателността на иска за собственост, който е насочен срещу третото за разваления договор лице, в чийто имот /нов строеж/ вещите са доставени.
По първия и втория въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените съдебни решения обаче са постановени при различна фактическа обстановка – касаят миялна машина, метална алуминиева конструкция, използвана за обособяване на вътрешно помещение и надстройки, за които е прието, че са самостоятелни обекти на собственост; за необходимостта да се докаже, че праводателят-несобственик е предал вещта на приобретателя, но при липса на произнасяне чрез какви доказателства се установява предаването – поради което не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос. Липсва противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г., тъй като последното касае въпроси за неоснователно обогатяване, докато по настоящото дело е предявен иск за собственост, поради което не е налице основанието и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК въпроси са относими към изхода на настоящия спор и по тях липсва пряко законодателно разрешение, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 12.11.2012 г., постановено по гр.д. № 378 по описа за 2012 г. на Апелативен съд-В..
В едноседмичен срок от съобщението касаторът [фирма], [населено място] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 3839.60 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата на неизпълнилия указанията касатор ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: