О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр.София, 15.02. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1090/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Ц. Д. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 16648 от 25.02.2011 год. срещу въззивното решение от 03.01.2011 год. по гр.дело № 3721/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав, с което е оставено в сила решението от 07.08.2008 г од. по гр.дело № 62/2007 год. на Софийския районен съд, 54-ти състав.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, нарушение на процесуални правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/решение № 117 от 19.11.1992 год. на поземлената комисия е било издадено правилно, тъй като с него било уважено искането, заявено от всички наследници на П. И. Б. и същото решение не може да бъде изменено по почин на ОСЗ без искане от правоимащите наследници; б/въззивното решение е постановено в нарушение на т.5 от тълкувателно решение №1 от 1999 год., тъй като се касае за новооткрито наследство и отказите от наследство по времето, когато имотите са били включени в блоковете на ТКЗС не пораждат права в полза на останалите наследници.
С молба вх.№ 74945 от 16.08.2011 год. чрез Софийския градски съд жалбоподателката е поискала производството пред ВКС да бъде спряно, тъй като пред Софийския районен съд, 26-ти състав е висящо гр.дело № 8366/2011 год. с предмет иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за земеделска земя с площ 2.9 дка в [населено място], район „Н.”, м.”С. п.”-възстановена собственост на името на наследниците на М., Г., Л. и Г.-правоприемници на бившия собственик-общия наследодател П. И. Б.. С молба вх.№ 9862 от 08.11.2011 год. е представено удостоверение от 14.10.2011 год., от което е видно, че пред С.
000
+ийския районен съд, 26-ти състав е заведено гр.дело № 8366/2011 год. по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ на В. Ц. Д. срещу 19 физически лица по отношение на земеделска земя с площ 2.9 дка в землището на [населено място], район „Надежда”, местност „С. п.”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за спиране на касационното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Спиране на касационното производство на посоченото основание е възможно само когато Върховният касационен съд е дал ход за разглеждане по същество на обусловеното дело след отмяна на обжалваното въззивно решение, за да бъде зачетена задължителната сила на влязлото в сила решение по обуславящото дело /срвн.тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 год. по тълк.гр.дело № 2/2004 год. на ОСГК и ТК на ВКС, т.9/.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот № 834/бивша нива/, находящ се в [населено място], р-н „Н.”, кв.И., целият с площ по скица 2778 кв.м. от кв.8/стар кв.22/, по плана на [населено място], м.”Н.-И. запад-І и ІІ ч.”, а по решение на ПК съставляващ неурегулиран поземлен имот № 51 от кад.план от 1950 год., ІV-та категория по плана на [населено място], м.”С. п.”, при квоти: 59/60 идеални части за дружеството-ищец и 1/60 ид.ч. за ответницата/сега касатор/.
Прието е, че решение № 812 от 01.04.1997 год. на ПК- [община] легитимира М., Г., Л. и Г. И.-синове на П. И. Б./починал на 18.11.1955 год./, като собственици на процесния имот по наследство и реституция. Според въззивния съд, без значение за делото е, че последващото решение № 44а от 24.11.2008 год. на ОСЗГ-Н. И., с което на четиримата братя е възстановена собствеността върху процесния имот в стари реални граници, е било обявено за нищожно с влязло в сила на 06.02.2010 год. решение от 04.12.2009 год. по гр.дело № 1917/2009 год. на СРС, 26-ти състав. Градският съд е приел, че нищожно е решение № R44 от 22.06.2010 год. на ОСЗГ-Н. И., с което е възстановено правото на собственост върху имота, но вече на наследниците на П. И. Б., каквито освен четиримата му синове са били и починалите след наследодателя три негови дъщери Г. П. Т., П. П. Г. и Д. П. А. /последните заместени в наследяването от своите низходящи/. Посочено е, че без да са налице хипотезите на чл.14, ал.6 и ал.7 ЗСПЗЗ, поземлената комисия се е самосезирала и е изменила собственото си позитивно решение, а това прави последващото решение нищожно.
Въззивният съд е приел, че братя Г., Л., М. и Г. И. са притежавали по ? ид.ч. от процесния имот; след смъртта на Г. – на 19.12.1982 год., неговата част била наследена от съпругата му Д. Ц. И./двамата нямат деца от брака/ и от тримата му братя и две сестри, при което Д. И. наследява 2/3 идеални части или 2/12 ид.ч. от имота, а петимата братя и сестри, респ.техните низходящи по реда на заместването наследяват 1/3 идеални части или общо за петимата 1/12 идеална част или по 1/60 идеална част за всеки от петимата. Тъй като ответницата/сега касатор/ В. Ц. Д. е заместила в наследяването майка си П. П. Г., сестра на Г. И., според градския съд тя получава 1/60 идеална част, а останалите трима братя – Л., М. и Г. И. освен своята ? идеална част като съсобственици получават и по 1/60 идеална част по наследство от брат си Г. И. или по 16/60 идеални части, които са 4/15 идеални части, които се наследяват от техните преки наследници, респ. техните низходящи.
Установено е, че Д. М. Х. се е разпоредила с идеалната си част от имота чрез дарение в полза на [фирма] на 28.04.2006 год.; дружеството пък се е разпоредила с получените идеални части чрез замяна в полза на [фирма] на 20.06.2006 год. Безспорно е, че всички наследници, без В. Ц. Д./сега касатор/ са се разпоредили с идеалните си части от възстановения им имот чрез покупко-продажба на 23.06.2006 год. в полза на [фирма], а на 24.09.2007 год. това дружество е прехвърлило притежаваните от него 59/60 идеални части на [фирма].
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В т.т.1 и 2 от касационната жалба, както и от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се правят оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо ГПК. По основателността на тези оплаквания обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, каквато в случая не е налице. С изложението не е формулиран процесуален или материалноправен въпрос, който да се нуждае от отговор по реда на чл.290 ГПК чрез тълкуване от касационната инстанция с оглед необходимостта от промяна на съществуващата съдебна практика или за нейното осъвременяване поради непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС/. В първите две точки на изложението се съдържат само твърдения, че с решение № 117 от 19.11.1992 год. било възстановено правото на собственост на процесния имот на наследниците на П. И. Б. и че това решение не може да бъде изменено по почин на Общинската служба по земеделие, без да е направено искане от някой от правоимащите наследници. Липсва позоваване на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК или поставен противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по приложението на материалния и процесуален закони /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Нещо повече, по делото не е било представено като доказателство соченото в жалбата и изложението решение № 117 от 19.11.1992 год. Същото се обсъжда в мотивите на влязлото в сила решение от 04.12.2009 год. по гр.дело № 1917/2009 год. на Софийския районен съд, 26-ти състав, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е обявено за нищожно решение № 44а от 24.11.2008 год. на ОСЗГ-Нови Искър. Това съдебно решение е представено по делото и обсъдено от въззивния съд с обжалваното решение, като градският съд не е коментирал онази част от мотивите, отнасящи се до решение № 117 от 19.11.1992 год., постановено по заявления на наследници на братята М., Г., Г. и Л. П. И. и по заявление на В. Ц. Д./сега касатор/.
Както се посочи, обаче на въпроса дали въззивното решение е правилно или не по смисъла на чл.281, т.3 ГПК може да се отговори само по реда на чл.290 ГПК, но поради липса на предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК жалбата в тази й част не следва да се разглежда по същество.
В т.3 на изложението се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на т.5 от тълкувателно решение № 1 от 1999 год., тъй като в случая се касаело до новооткрито наследство и отказите от наследство по време, когато имотите са били включени в блокове на ТКЗС, не пораждали права в полза на останалите наследници.
Въззивният съд е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който според него не може да бъде решен в делбеното производство, доколкото е недопустимо съединяването на такъв иск с иска за делба. Съотношението между тези два иска е многократно изяснявано в практиката на Върховния касационен съд. Прието е, че съединяването им е недопустимо, защото преди всичко двата иска подлежат на разглеждане по различен процесуален ред. Отделно от това, преди да е приключила специалната административна процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на общата на наследниците собственост, няма да е налице подлежаща на прекратяване чрез съдебна делба съсобственост.
Твърдението, че отказите от наследство, направени по време, когато имотите са били включени в блокове на ТКЗС не пораждат права за останалите наследници, с позоваването на т.5 от тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 год. по гр.дело № 1/1998 год. на ОСГК на ВКС /с нея е изяснена фикцията „новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а ЗНасл./ също не е пряко относимо към делбеното производство с предмет съсобственост върху земеделски земи, а касае спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който се разрешава в отделен исков процес.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Ц. Д. от [населено място] за спиране на производството по гр.дело № 1090/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. до приключване на гр.дело № 8366/2011 год. на Софийския районен съд, 26-ти състав.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03.01.2011 год. по гр.дело № 3721/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав по жалба вх.№ 16648 от 25.02.2011 год. на В. Ц. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: