О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№300
С., 07.07. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 290 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. Т. М. в качеството му на [фирма], [населено място] против определение № 515 от 14.04.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 340 по описа за 2010 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено определение № 404 от 8.02.2010 г. за прекратяване производството по гр.д. № 2949/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, поради недопустимост на иска като предявен след изтичането на срока по чл.33, ал.2 ЗС.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват както наличието на основание за допускане на касационно обжалване, така и основателността на същата, като претендират направените разноски.
Апелативният съд е констатирал, че ищецът е предявил на 21.04.2008 г. иск по чл.33, ал.2 ЗС, като е твърдял, че е съсобственик в УПИ *общ и е поискал да изкупи продадените от първия на втория ответник права по договор от 26.09.2007 г., като ответниците са оспорили допустимостта на иска, поради изтичане на преклузивния срок по чл.33, ал.2 ЗС. Първоинстанционният съд, след събиране на представените писмени доказателства, експертно заключение и свидетелски показания и след тяхната преценка, е приел, че искът е недопустим, като предявен след изтичането на срока по чл.33, ал.2 ЗС. Апелативният съд е обсъдил отново представените в първоинстанционното производство доказателства, както и приложените към частната жалба и също е стигнал до извод, че искът е предявен след изтичането на преклузивния срок, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Към жалбата са приложени решение № 423 от 27.05.2009 г. по гр.д. № 1180/2008 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 368/2.07.2009 г. по гр.д. № 903/2008 г., ВКС, І г.о., като с първото е отхвърлен иск за изкупуване, поради предявяването му след срока по чл.33, ал.2 ЗС, а във второто е дадено тълкуване, че визираните в чл.33, ал.2 ЗС предпоставки за упражняване правото на изкупуване са от материалноправен характер и по тях съдът следва да се произнесе в решението си, като в зависимост от съществуването им да отхвърли или уважи иска. Следователно е налице противоречиво разрешаван правен въпрос дали неспазването на срока по чл.33, ал.2 ЗС води до недопустимост или до неоснователност на предявения иск и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
По поставеният въпрос правилна е практиката по приложените към жалбата съдебни решения. Правото на изкупуване по чл.33 ЗС съществува само в предвидения в ал.2, изр.второ на текста двумесечен преклузивен срок, изтичането на който го погасява. Преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска, е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение. Следователно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл.33, ал.2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, тъй като не съществува материалното право, на което е основана, т.е. изводите дали е спазен или не посочения срок във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
С оглед тълкуването по поставения противоречиво разрешаван правен въпрос следва, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 515 от 14.04.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 340 по описа за 2010 г. на Апелативен съд-П..
ОТМЕНЯ определение № 515 от 14.04.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 340 по описа за 2010 г. на Апелативен съд-П. и потвърденото с него определение № 404 от 8.02.2010 г. за прекратяване производството по гр.д. № 2949/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Връща делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: