О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
[населено място], 26.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 470 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 220 от 09.02.2012г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 386/2009г., с което е оставено в сила решение № 127 от 23.09.2008г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 1381/2001г. за отхвърляне на предявения от И. Д. Н. против И. Д. А. и С. А. А. иск за делба на дворно място с площ 807кв.м., съставляващо имот № 743 от кв. 6 по плана на С. индустриална зона, ІІІ гр.ч. в [населено място], заедно с построените в него едноетажна масивна работилница с площ 260 кв.м. и триетажна масивна сграда със стоманобетонови елементи със застроена площ от 145кв.м.; за отхвърляне на иска за признаване за установено по отношение на И. Н., че [фирма] е собственик на1/2 ид.ч. от посоченото дворно място и сгради, както и за допускане на съдебна делба на посочения имот и сгради между [фирма] от една страна и С. и И. А., от друга страна, при квоти по ? ид.ч. като делът на А. представлява съпружеска имуществена общност.
Касационната жалба е подадена от Д. И. А. и Г. И. А.-С., които са конституирани в процеса като наследници на починалия ответник И. Д. А.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите на първо място изтъкват доводи за недопустимост на решението поради постановяването му спрямо починала страна. На следващо място развиват основания по чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК като са формулирали два процесуалноправни и един материалноправен въпрос.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената жалба.
Ответницата И. Н. не е взела становище.
С. А. – необжалвал другар на жалбоподателите също не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на дворно място в [населено място], застроено с работилница и триетажна сграда, предявен от И. Н. против С. А. и И. А.; последният е починал в хода на въззивното производство и е заместен от наследниците си и Д. А., Г. А.-С. и участващата в процеса негова съпруга С. А.. Предявен е и иск от главновстъпило лице [фирма] за установяване, че е собственик на 1/2 ид.ч. от имота, придобита от ищцата И. Н. и за допускане на делба между дружеството и ответниците А..
Установява се, че имотът е придобит от И. А. и И. Н. в резултат на съдебна делба, при която е поставен в техен общ дял. Към момента на делбата И. А. е бил в брак със С. А.. През 2002г. И. Н. е продала своята част от сградите на [фирма]; впоследствие предприятието на едноличния търговец е закупено от [фирма], а през 2007г. ищцата Н. е продала на същото дружество своята 1/2 ид.ч. от дворното място.
При тези данни съдът е приел, че И. Н. не притежава дял в съсобствеността, тъй като се е разпоредила с него в полза на [фирма], което е собственик на 1/2 ид.ч. от мястото и сградите. Останалата 1/2 ид.ч. е притежание на С. и И. А. при условията на съпружеска имуществена общност.
Съдът е намерил за неоснователни доводите във въззивната жалба, подадена от И. А., свързани с атакуването на продажбата, извършена от И. Н. в полза на [фирма] по реда на чл. 33, ал.2 ЗС като е посочил, че производството по делото е било спряно до приключване на този преюдициален спор, а той е приключил с влязло в сила решение за отхвърляне на иска на А. за изкупуване ? ид.ч. от дворното място. С оглед на това съдът е отхвърлил иска за делба спрямо И. Н., признал е на главновстъпилото лице дял в съсобствеността 1/2 и е допуснал делба между [фирма] с дял 1/2 ид.ч. и С. и И. А. с дял 1/2 ид.ч. в СИО. Във въззивното производство съдът е конституирал наследниците на починали И. А., но не е извършил промяна в диспозитива на първоинстанционното решение и не е определил конкретните дялове на наследниците му, само е изтъкнал, че правата им остават в рамките на същата квота – ? ид.ч.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място са наведени доводи за недопустимост на решението поради постановяването му спрямо починала страна – И. А.. Всъщност, както бе изяснено по-горе, наследниците му са участвали в процеса, но съдът не е определил конкретната квота на всеки от тях и е оставил в сила диспозитив, в който фигурира починалия ответник И. А.. При тези обстоятелства е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС – Решение № 230 от 10.11.2011г. по гр.д. № 307/2011г., според което когато в производство по допускане на съдебна делба пред втората инстанция са конституирани нови съделители съдът следва да постанови изричен диспозитив за тяхното участие или неучастие в делбата.
Наведеният втори довод за недопустимост на решението, свързан с това, че по време на процеса е влязла в сила кадастрална карта, а имотът не е бил индивидуализиран по нея, е несъстоятелен. Според създадената задължителна практика на Върховния касационен съд в такава хипотеза не се касае до нередовност на исковата молба, след като имотът е описан по действащ регулационен или кадастрален план. В този смисъл са: Решение № 473 от 09.12.2010г. по гр.д. № 285/2010г. на ІІг.о., Решение № 324 от 19.01.2012г. по гр.д. № 1488/2010г. на Іг.о., Решение № 147 от 17.08.2011г. по гр.д. № 377/2010г. на І г.о. и Определение № 508 от 20.12.2010г. по гр.д № 478/2010г. на ІІг.о., постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Първият поставен от касаторите процесуалноправен въпрос е: може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо ги отхвърля. Визира се необсъждането на писмено доказателство, прието по делото, а именно договор за дарение от 2009г. /сключен в течение на процеса/, с който С. А. дарява на децата си своята част от имота. К. се позовават на противоречие с Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г., постановено в производство по чл. 290 ГПК, което изисква съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. Доколкото в обжалваното решение съдът изобщо не е посочил и обсъдил това писмено доказателство, а то представлява нотариален акт, удостоверяващ извършена сделка с част от делбения имот, който има значение за определяне участниците в съсобствеността и дяловете им, то е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Вторият процесуалноправен въпрос е: дали във въззивно производство по чл. 196 ГПК/отм./ съдът е длъжен изцяло да прецени правилността на постановеното решение или дължи произнасяне само по въпросите във въззивната жалба. Твърди се противоречие с ТРОСГК № 1/2000г., т.19, което изисква въззивният съд да извърши своя преценка на събраните доказателства и да формира самостоятелни прави изводи по съществото на спора. Според касаторите съдът е разгледал само изрично повдигнатите в жалбата въпроси. Това твърдение не кореспондира с мотивите на обжалваното решение, където е извършен анализ на възникването на съсобствеността и промените в нея до предявяване на иска. Едва на последно място съдът е обсъдил наведения във въззивната жалба довод за преюдициалност на спора по чл. 33, ал.2 ЗС и е посочил, че производството е било спряно до приключването му с влязло в сила решение. Поради това липсва противоречие с посочената задължителна практика.
Последното поддържано от касаторите основание за достъп до касационен контрол е по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: дали при незаконно строителство /ремонт на покрив без строителни книжа/ може да се допусне делба на сградата, в който е извършено това незаконно строителство. Според касаторите по този въпрос няма съдебна практика. Въззивният съд обаче не е разрешил този въпрос в мотивите си и същият не е обусловил изводите му. Същевременно, относно делбата на незаконно построени сгради съществува съдебна практика, която е актуална и не се нуждае от промяна. Поради това касационно обжалване на соченото основание не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение по № 220 от 09.02.2012г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 386/2009г. по касационната жалба на Д. И. А. и Г. И. А.-С..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 50 /петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: