О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№110
гр.София, 13.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 10043 от 15.11.2012 год. на Г. П. Н., А. Г. Н. и П. Г. Н. от [населено място] срещу въззивното решение № 270 от 09.10.2012 год. по в.гр.дело № 493/2012 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 316 от 04.05.2012 год. по гр.дело № 252/2012 год. на Хасковския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от Г. П. Н. и Н. А. Н. /заместена в хода на въззивното производство от другите двама касатори-наследниците й А. Г. Н. и П. Г. Н./ иск срещу М. Н. П. и Х. Т. Г. за делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] с площ * кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица].
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните материалноправни въпроси: а/ налице ли е етажна собственост, когато всяка една от сградите в съсобствения УПИ е индивидуална собственост на отделни собственици. К. се позовават на решение № 504 от 24.09.1996 год. по гр.дело № 376/1996 год. на ВС, І г.о.; б/ допустим ли е иск за делба на УПИ, в който има сгради, индивидуална собственост на съсобствениците на терена или е налице забраната на чл.38, ал.3 ЗС, тъй като имота се явява обща част. По този въпрос касаторите се позовават на решение № 1281 от 29.12.2008 год. по гр.дело № 4423/2007 год. ВКС, ІV г.о.; в/ противоречива практика на ВКС предвид на това, че ППВС № 2 от 04.05.1982 год. е постановено при правната уредба на З./отм./, а не на ЗУТ.
Ответниците по касация М. Н. П. и Х. Т. Г. от [населено място] са на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че съсобственият недвижим имот, предмет на иска за делба – ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] с площ * кв.м., е застроен с две жилищни сгради: първата от тях, означена с № *, е собственост на ищците/касатори/, а втората, означена с № * е собственост на ответниците. При това правно положение, въззивният съд е приел, че парцелът, върху който са построени сградите, всяка от тях собственост на отделни лица, представлява обща част и обслужва тяхното съществуване. Посочено е, че в тези случаи теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужващ обособените части /в случая сгради/ и делбата му е недопустима с оглед на така придаденото му предназначение. В. съд е намерил за неоснователно позоваването на чл.201 ЗУТ, като е приел, че тази норма и нейните условия биха се изследвали в една втора фаза на делбеното производство, т.е. когато вече е допусната делба на съсобствен имот и се постави въпроса за извършването й.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В. решение не противоречи на решение № 504 от 24.09.1996 год. по гр.дело № 376/1996 год. на Върховния съд, І г.о. Последното има предвид различна хипотеза. С одобряване на дворищнорегулационния план, от един имот са били образувани два съсобствени парцела, във всеки от които съществува сграда-индивидуална собственост на всяка от страните. В самото решение на ВС, І г.о. е било направено разграничение от случаите, за които се отнасят разясненията, дадени с т.1, ал.1, б.б.”д” и „е” от Постановление № 2/1982 год. на Пленума на Върховния съд, съгласно които не може да се допусне делба, когато в съсобствен парцел има две или повече отделни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни собственици на парцела. В случая, който е предмет на решение № 504 от 24.09.1996 год. по гр.дело № 376/1996 год. на ВС, І г.о. съделителите са станали съсобственици на двата обособени с регулационния план парцела, като самостоятелните им сгради попадат в различни парцели. Това изключва приложното поле на разясненията, дадени с т.1, б.”д” на ППВС № 2/1982 год. и делбата на парцелите е допустима.
Обжалваното решение е съобразено с практиката на Върховния касационен съд /срвн., напр. решение № 99 от 24.02.2009 год. по гр.дело № 1162/2008 год. на V г.о./, според която етажна собственост възниква не само когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот. И в двата случая теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти, респ. сгради обща част и съответно делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така и поради изричната разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС.
В. решение е съобразено и с решение № 87 от 07.07.2011 год. по гр.дело № 825/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В него е посочено, че по отношение приложението към настоящия момент на т.1, б.”д” от ППВС № 2/1982 год. следва да се приеме, че при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано и на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 З./отм./, а делбата на съсобствен упълномерим поземлен имот е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като само в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ/нова-ДВ, бр.17 от 2009 год./.
Липсва предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивното решение е в съответствие, както с решение № 1281 от 29.12.2008 год. по гр.дело № 4423/2007 год. на ВКС, ІV г.о./представено с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, така и с вече цитираното решение № 99 от 24.02.2009 год. по г р.дело № 1162/2008 год. на ВКС, V г.о. Според тях, обстоятелството, че е налице експертно заключение за реална поделяемост на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, е изцяло неотносимо при преценка за допустимостта на делбата, тъй като възможността при спазване на съответните изисквания да се образуват реални дялове е релевантна във втората фаза на производството, но не и при допускане на делбата /чл.201, ал.1 ЗУТ/.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 270 от 09.10.2012 год. по в.гр.дело № 493/2012 год. на Хасковския окръжен съд по жалба вх.№ 10043 от 15.11.2012 год. на Г. П. Н., А. Г. Н. и П. Г. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/