Определение №32 от 28.1.2011 по ч.пр. дело №3/3 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№32

[населено място], 28.01.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 3 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Подадена е от адв. Ц. Н. като пълномощник на Е. К. П. и В. Г. В. частна жалба срещу разпореждане № 2149 от 07.12.2010г. на В. окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 327/2010г., с което е върната подадената от В. Г. В. и Е. К. П. касационнна жалба вх.№ 7685 от 12.12.2010г. Според жалбоподателите разпореждането е неправилно. Те смятат, че са изпълнили дадените указания за отстраняване нередовности на жалбата. А дали „е в пълен обем информацията във връзка с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване” е от компетентност на ВКС. Сочи се в частната жалба, че адв. Н. е упълномощен от В. В. устно в съдебно заседание пред първата инстанция и това е вписано в протокола.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
На 12.11.2010г. с вх.№ 7685 адв. Ц. Н. като пълномощник на Е. К. П. и В. Г. В. е подал касационна жалба срещу постановеното от В. окръжен съд решение по гр.д. № 327/2010г. Жалбата е бланкетна – съдържа изложение на текста на решението и твърдение, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. С разпореждане от 22.11.2010г. съдът е оставил касационната жалба без движение с указания в едноседмичен срок жалбоподателките да представят мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК; изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, като е посочено какво следва да съдържа изложението; документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. и пълномощно, тъй като жалбата е подадена от пълномощник. Жалбоподателките са уведомени за тези указания на 29.11.2010г. на домашните си адреси. С молба от 02.12.2010г. адв.Н. е посочил, че касационните основания са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано; основанията за допускане на касационно обжалване са изложени в жалбата „което може и да не се възприема от този състав на съда”, пълномощното е приложено към делото. Затова с молбата представя само документ за внесена държавна такса.
С обжалваното разпореждане съдът е върнал касационната жалба като е приел, че допуснатите нередовности не са отстранени. Не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.В допълнение е посочил, че пълномощно по делото адв. Н. има само за жалбоподателката Е. К., но не и за В. В..
При горните данни настоящият състав намира атакуваното разпореждане за законосъобразно. На жалбоподателките К. и В. са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовности на жалбата, които нередовности правилно са констатирани от въззивния съд. Жалбата не съдържа нито мотивирано изложение на касационните основания, нито такова на основанията за допускане на касационно обжалване. Законът /чл. 284,ал.1,т.3ГПК/ изисква точно и мотивирано излагане на основанията, а не просто позоваване на текста на закона. Невярно е твърдението в уточнителната молба, че основания по чл. 280, ал.1 ГПК се съдържат в самата жалба. В нея изобщо не се третира въпроса за допускане на касационното обжалване и предвидените в закона предпоставки за това. Да, наличието или липсата на основания за допускане до касационен контрол е обект на проверка от касационната инстанция в определението й по чл. 288 ГПК, но касационната жалба задължително следва да е придружена от изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, каквото подадената не съдържа. Правилна е констатацията на въззивния съд и относно липсата на представителна власт на адв. Н. спрямо жалбоподателката В. В.. Тази жалбоподателка е ответник по иска и е конституирана на мястото на починалата ответница М. Б.. Адвокат Н. е представлявал ответницата Е. К., а В. В. се е защитавала сама както в първата, така и във въззивната инстанция. Липсват отразяване в протоколите на твърдяното в частната жалба устно упълномощаване, а и разпоредбата на чл. 21, ал.1 ГПК/отм./ изисква писмено пълномощно. Посочените от въззивния съд недостатъци не са били отстранени от жалбоподателките с молбата от 02.12.2010г. с изключение на внесената държавна такса. Поради това касационната жалба с основание е върната. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2149 от 07.12.2010г. на В. окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 327/2010г., с което е върната подадената от В. Г. В. и Е. К. П. касационнна жалба вх.№ 7685 от 12.12.2010г. срещу постановеното решение по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top