О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1161
[населено място], 06.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1158 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІІ-59 от 13.05.2010г. постановено по гр.д. № 633/2010г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 84 от 23.09.2009г. на Н. районен съд по гр.д. № 419/2008г. за отхвърляне на предявения от [фирма] против К. И. Б., Д. И. Б., Ю. С. М., Т. Т. М., Ж. Т. Т., Г. Т. Т. и [фирма],[населено място] иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху УПИ ІІ-459 от кв. 22Б плана на[населено място], [община] с площ 5200кв.м.
Жалбоподателят [фирма] поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на противоречие на решението с практиката по въпроса за приложението на чл. 10б, ал.5 и чл. 24 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост на държавата върху имоти, в които има реализирано мероприятие по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Представя съдебни решения.
Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да се произнесе по наведеното основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск по чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] против шест физически лица и [фирма] досежно УПИ ІІ-459 от кв. 22б по действащия ПУП на[населено място]. В исковата молба е посочена площ на спорния имот 5200 кв.м., която съответства на площта на целия имот пл. № 459 и е заявено, че имотът е застроен. Пред въззивната инстанция ищецът е направил уточнение, че претендира установяване на собствеността върху УПИ ІІ-459 с площ 850 кв.м., който не е застроен. Ищецът е държавно акционерно дружество, чийто капитал е образуван от непарични вноски от движимо и недвижимо имущество, собственост на държавата. Дружеството е учредено през 2005г. въз основа на Решение на МС № 1005 от 20.12.2004г., с което имоти публична държавна собственост се обявяват за частна държавна собственост и се възлага на М. да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на тези имоти. Имотът, представляващ почивна база “Р.-К.”, с площ 50 дка е включен в капитала на [фирма] съгласно чл.8, ал.2, т.37 от Учредителния акт, без посочени граници или друга индивидуализация с отразяване, че в него са разположени 5 масивни сгради и едно бунгало. Установява се, че е издадено строително разрешение на ОбНС К. от 1971г. за строеж в лагера и от 1979г. за строеж на спален корпус, баня и административно-битов корпус; налице са протоколи на приемателна комисия от 1983г. за общежитие на ОбНС, спален корпус, баня с трафопост и административно-битов корпус в[населено място]. Според приетата техническа експертиза по регулационния план от 1963г. е предвиден празен терен за ОНС К. и части от два имота № 161 и 166. По плана от 1988г. имот № 2 в кв. 22, за който е отреден парцел ІІІ е записан за „П. л. ОНС К.”. Имот № 459 с площ 5 200 кв.м. е въведен в кадастралния план от 1991г. и представлява възстановен имот по оземлителния план от 1931г., който попада в оградената територия на бившия пионерски лагер на[населено място]. С ЧЗП и ЧИРП от 1995г. за имот пл. № 459 са отредени множество УПИ, в т.ч. и процесния УПИ ІІ-459 с площ 850 кв.м. В УПИ ІІ-459 обаче не попадат сгради на пионерския лагер, а е обозначен в плана като затревена площ. От приложената преписка М57 от 24.09.1991г. на ОСЗ Н. е видно, че с решение на П. комисия[населено място] от 13.11.1992г. на наследници на Д. А. К. е възстановена собствеността върху 3,3 дка – част от имот пл. № 459, целия от 5200 кв.м. и е отказано възстановяване на разликата от 1,9дка поради това, че е застроена с постройки и площадки на п. л. К.. Установено е от експертизата, че през 2007г. в имота е изградена сграда от „С. строй” след снабдяване със строителни книжа.
За да отхвърли иска съдът е приел, че не е установено правото на собственост на държавата върху имота преди апортирането му в капитала на ищцовото дружество. На първо място за имота няма и не е имало съставени актове за държавна собственост, няма данни и за извършено отчуждаване. Правото на собственост на държавата не може да бъде обосновано с влезлите в сила регулационни планове, тъй като не са обозначени граници на терените, не е представена графична част на плановете и отрежданията с тях; няма данни за реално проведено отчуждаване и изплащане на обезщетение с оглед изискванията на тогава действуващите благоустройствени закони – § 39 ЗПИНМ и чл. 63-109 З.. На последно място няма категорични доказателства, че сред апортираните от държавата в капитала на ищеца терени се включва и процесния имот предвид липсата на каквато и да е индивидуализация в учредителния акт.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в ТРОСГКТК №1/2009г., т.1 правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК е въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е разрешен от съда в обжалваното решение и чието значение е обуславящо за изхода на спора. Посочването на такъв въпрос е основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. В изложението си касаторът твърди, че съдът не е приложил относимата към случая правна норма на чл. 10б, ал.5 и чл. 24 ЗСПЗЗ. Това твърдение всъщност представлява касационно оплакване за неправилност на решението по чл. 284, т.3 ГПК. Във връзка с това твърдение са наведени въпросите: дали от разпоредбата на чл. 10б, ал.5 ЗСПЗЗ следва, че в хипотезата на ал.1 на чл.10б – проведено мероприятие – държавата се легитимира като собственик на имота, върху който е проведено мероприятието; дали проведено мероприятие „пионерски лагер” представлява пречка за възстановяване на земята по чл. 10б ЗСПЗЗ и необходимо ли е в такива случаи да е проведена процедура по отреждане, отчуждаване на земята, обезщетяване на бившите собственици, за да се приложи чл. 10б, ал.5 ЗСПЗЗ и чл. 24 ЗСПЗЗ и да се приеме, че собствеността върху тези имоти е държавна. Посочени са няколко съдебни решения, на които обжалваното противоречи по мнение на касатора. Решение № 681 от 2.11.2009г. по гр.д. № 1154/2008г. на ВКС, ІІІг.о. приема, че имотът не се възстановява при наличие на пречка по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и по силата на закона имотът е държавна собственост. Решение № 559 от 26.04.2009г. на ОС Бургас по гр.д. № 230/1999г. /влязло в сила/ постановява, че земите, собствеността върху които не може да се възстанови поради пречка по чл. 10б, ал.1, са държавна собственост. Решение № 1113 от 14.11.2008г. на ВКС е в същия смисъл. Решение № ІV-88 от 19.06.2008г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 983/2007г. се отнася за друг пионерски лагер. В него е прието, че теренът е отреден за лагер, ползван е като такъв, следователно е държавен и не може да се реституира по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. За разлика от настоящия случай за този лагер има съставен акт за държавна собственост и в имота, предмет на спора, попадат няколко сгради от лагера. Последното посочено Решение № ІV-7 от 24.02.2010 г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 440/2009г. няма данни да е влязло в сила. Независимо от така проследената съдебна практика в случая е от съществено значение, че въпросът за приложението на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ изобщо не е бил разгледан от съда в обжалваното решение. Съдът се е концентрирал върху активната легитимация на ищеца и въз основа на данните по делото е разсъждавал дали държавата е била собственик на имота преди да го апортира в капитала на ищцовото дружество и изобщо не е стигнал до преценка дали собствеността върху имота полежи на възстановяване на бившите собственици и съответно дали е налице пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за това възстановяване.
Вторият поставен въпрос е дали терените на пионерските лагери са съставлявали частна или публична държавна собственост. Развита е теза, основана на преобразуванията в системата на лагерите, че към момента на земеделската реституция лагерът е стопанисван от държавно обслужващо звено в системата на народната просвета, а предоставеното имущество на това звено съгласно чл. 10, ал. 2 ЗНП е публична държавна собственост, която не подлежи на реституция. Касаторът се позовава на Решение № 313 от 14.03.2005г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 2740/2003г., според което публичната държавна собственост се определя от качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост и предназначението на обекта да задоволява трайно обществени потребности с национално значение. Този въпрос също не е разглеждан от съда в решението и не е обусловил решаващите му изводи, довели до отхвърляне на иска.
В обобщение, не са налице посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-59 от 13.05.2010г. постановено по гр.д. № 633/2010г. на Б. окръжен съд по касационната жалба на [фирма],[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: