О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
гр.София, 30.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1178/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Д. В.-С. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 17491 от 26.07.2011 год. срещу въззивното решение № 981 от 28.06.2011 год. по гр.дело № 825/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти гр.състав, с което е потвърдено решение № 3809 от 15.12.2010 год. по гр.дело № 199/2010 год. на Пловдивския районен съд, 5-ти гр.състав за отхвърляне на предявения от жалбоподателката и от С. М. С. срещу В. Д. М. и Д. С. С.-И. иск за признаване за установено право на собственост върху ПИ № *, находящ се в [населено място], обл.Пловдивска, ЕКАТТЕ *, с площ по кадастралната карта * кв.м., попадащ в УПИ *, кв.*, с площ * кв.м., ведно с построените в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда с площ * кв.м. и едноетажен стоманенобетонен склад с площ * кв.м.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответницата по касация В. Д. М. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
Настоящата касационна жалба е подадена на 26.07.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, която редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева.
В исковата молба вх.№ 20980 от 02.07.2008 год. е посочена съгласно чл.127, ал.1, т.3 ГПК цената на установителната претенция за собственост – сумата 893,18 лева.
С молба от 29.07.2008 год. ищците са заявили, че на основание чл.70 във връзка с чл.68 и чл.69 ГПК посочват за цена на иска сумата 3 572,70 лева, която според тях е общата цена на четири кумулативно, пасивно и активно субективно съединени установителни искове с предмет недвижим имот с административен адрес: [населено място], [улица]. Посочили са, че тъй като за всеки от четирите/според тях/ иска се дължи държавна такса в размер на по 35,73 лева, което е под минималния размер на държавната такса от 50 лева, то общо дължимата държавна такса възлиза на 200 лева. Първоинстанционният съд е възприел посочената от ищците цена на иска в размер на 3 572,70 лева /сумата е първоначалната цена от 893,18 лева умножена по четири/ и върху нея е събрана и държавната такса /* % от 200 лева е събрана за въззивното обжалване държавна такса/.
Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК, по исковете за собственост цената на иска се равнява на данъчната оценка на имота. В случая, цената на иска е била определена без да е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, но първоинстанционният съд е възприел посочената от ищците цена на иска в размер на 3 572,70 лева, която сума е от значение както за родовата подсъдност на делото /чл.103 и чл.104, т.3 ГПК/ и за дължимата държавна такса, така и за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
След като цената на иска към момента на предявяването му е под 5 000 лева, а съгласно чл.70, ал.1 ГПК въпросът за цената на иска може да се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба – чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати касационното производство като недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 17491 от 26.07.2011 год., подадена от М. Д. В.-С. от [населено място], срещу решение № 981 от 28.06.2011 год. по гр.дело № 825/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1178/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/