О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№632
гр.София, 20.06.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1509/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Л. М./Й./ е подала касационна жалба вх.№ 35147 от 14.05.2010 год. срещу въззивното решение от 08.03.2010 год. по гр.дело № 2007/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ”г” отделение, с което е оставено в сила решението от 15.12.2004 год. по гр.дело № 4838/2001 год. на Софийския районен съд, 54-ти състав, с което е извършена делба, като неподеляемият имот е изнесен на публична продан.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила с искане за отмяна на въззивното решение и признаване правото на жалбоподателката за възлагане на имота, както и на нейния размер от процесния делбен имот от 3/4 идеални части с ограничено вещно право на ползване.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице противоречие на обжалваното решение с „константната практика на ВКС”-имотът е изнесен на публична продан, като претенции за него освен жалбоподателката В. Л. М./Й./ и Г. К., имали и лицата Ц. Ц., С. Б. М. и Н. М. М.. Според жалбоподателката, поставеният от нея съществен процесуален въпрос е от значение за формиране убежденията на въззивния съд и е от значение за развитието на правото. В раздел ІІ на изложението жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС и не е конституирал всички лица, притежаващи документи за собственост на процесния имот. Твърди се по-нататък, че градският съд не е коментирал приетите по делото нотариални актове на името на жалбоподателката, доказващи правото й на собственост върху делбената къща и мястото и е дал превес на нотариалните актове на името на Г. К.. Според изложението, в условията на „свръх петитум” градският съд отпратил жалбоподателката да защитава правата си по чл.33, ал.2 ЗС по отношение на симулативните дарения между П. Г. и Н. П. и особено за покупко-продажбата на дълг между П. и К.. С молба вх.№ 55092 от 26.07.2010 год. жалбоподателката представя и преписи от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд и от решение № 1189 от 15.07.2003 год. по гр.дело № 954/2002 год. на ВКС, ІV г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че Г. И. К. /встъпил като трето лице помагач във въззивното производство на страната на съделителя П. Й. Г./ не може да се легитимира като собственик на процесния имот по силата на извършената публична продан, доколкото с решение от 21.06.2007 год. по ч.гр.дело № 1756/2006 год. на СГС, ІІ-б състав са отменени по реда на чл.332 и сл.ГПК/отм./ всички действия на частния съдебен изпълнител № по изп.дело № 200678110400018/2006 год. В този смисъл, според градския съд, приобретателите на имота по нотариален акт № 186, том VІ, рег.№ 16901, нот.дело № 1061 от 24.07.2006 год. С. Б. М. и Н. М. М. не са придобили собственост по силата на договора за дарение, който е деривативен придобивен способ и не може да бъде противопоставен на истинския собственик.
Прието е по-нататък, че влязлото в сила на 19.07.2005 год. решение от 30.06.2005 год. по гр.дело № 739/2005 год. на Софийския районен съд, 45-ти състав, с което е отменено дарението на 3/4 идеални части от процесния имот между Ц. Л. Ц. и Л. Г. М. от 13.08.1998 год. не е противопоставимо както на П. Й. Г. /съделител в настоящото производство/, така и на Н. И. П., комуто с договор от 09.08.2004 год. Г. дарил ? идеални части от имота, прехвърлени му пак с договор за дарение от М. на 06.02.2001 год. Според градския съд, решението от 30.06.2005 год. по гр.дело № 739/2005 год. на СРС, 45-ти състав не създава материално правоприемство в хода на процеса и не може да бъде зачетено, а би могло да бъде използвано за отмяна на решението за допускане на делбата в първата фаза на основание чл.231 ГПК/отм./. Прието е, че след като Н. И. П. валидно е придобил ? ид.ч. от процесния имот, по силата на дарението от 09.08.2004 год., то и договорът от 30.07.2007 год., с който П. е прехвърлил на Г. И. К. своите части от имота чрез даване вместо изпълнение по реда на чл.65 ЗЗД, е породил вещно-транслативни последици, което означава, че съсобственик на ? ид.ч. от процесния имот е третото лице помагач Г. К., а не П. Й. Г.. Градският съд е приел, че делбата следва да се извърши между настоящите участници в имуществената общност, а не между първоначалните такива /както е по решението на Софийския районен съд от 15.12.2004 год./. П. решение е оставено в сила, доколкото имотът не е придобит въз основа на публична продан от трето лице, а по пътя на частно деривативно правоприемство, настъпило в хода на производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката се позовава на противоречие на въззивното решение с т.7 на Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд, в която е преутвърдена постоянната практика на съдилищата по приложението на чл.75, ал.2 ЗН, а именно, че съдебната делба, извършена без участието на някой съсобственик е нищожна. Този порок на делбата, предмет на обжалваното решение, се извежда в т.1 на касационната жалба и раздел ІІ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от твърдението, че въззивният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение № 669 от 27.05.2008 год. по гр.дело № 3071/2007 год. на ВКС, ІІ г.о., като не е конституирал като съделители всички лица, притежаващи право на собственост по отношение на процесния имот. На стр.5 от мотивите на въззивното решение градският съд е възпроизвел дословно указанията по приложението на чл.121, ал.1 и чл.188 ГПК/отм./, дадени от ВКС, ІІ г.о. с отменителното решение, като е подчертал задължението си „да изложи съображения дали третото лице-помагач е придобило валидно правото на собственост върху процесния имот по силата на извършената публична продан и при положение, че такова придобиване е налице и правата му не са отпаднали впоследствие – да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати делбеното дело във втората му фаза”. Както се посочи, градският съд е приел, че третото лице-помагач се легитимира като съсобственик на ? идеални части по силата на договора от 30.07.2007 год., при което съществуващата между него и жалбоподателката съсобственост върху неподеляемия имот следва да се ликвидира окончателно чрез изнасяне на публична продан. О. решение на ВКС, ІІ г.о. не съдържа указание за конституиране като съделители на всички лица, които фигурират като страни по разпоредителните сделки, извършени с имота, за да се приеме, че градският съд не е съобразил решението си с чл.218з, ал.1, изр.второ ГПК/отм./, което би съставлявало основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В този смисъл, твърденията, че не са коментирани нотариални актове на името на жалбоподателката и че при условията на „свръх петитум” жалбоподателката е отпратена да защитава правата си по реда на чл.33, ал.2 ЗС по отношение на даренията между П. Г. и Н. П. и покупко-продажбата на дълг между П. и Г.К., съставляват оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК. По тяхната основателност обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Освен, че липсва твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Жалбоподателката не сочи в какво се изразява противоречието на въззивното решение и с приложеното към молбата от 26.07.2010 год. решение № 1189 от 15.07.2003 год. по гр.дело № 964/2002 год. на ВКС, ІV г.о., според което обявяването на нищожността на делба, извършена без участието на някой от съсобствениците не може да стане в процес, в който не участват всички страни, участвали в делбеното производство, а само в ново съдебно производство с участието на всички участници в съсобствеността.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съотв. за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на конкретните разпоредби по реда на чл.290 ГПК /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Поставянето на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК се състои във формулиране от касатора на приети от въззивния съд разрешения на правен въпрос в отклонение от установената задължителна или казуална съдебна практика.
В случая, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа въпроси, които да обосновават приложното поле на нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК и само твърдението, че разглеждането на оплакванията срещу правилността на решението е от значение за формиране убежденията на въззивния съд, както и за развитието на правото, не е достатъчно, за да обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.03.2010 год. по гр.дело № 2007/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ-„г” отделение по жалба вх.№ 35147 от 14.05.2010 год. на В. Л. М./Й./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/