О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1143
гр.София, 09.12.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 997/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. П. Т. от [населено място], обл.С. е подала касационна жалба вх.№ 1895 от 08.08.2011 год. срещу въззивното решение № 368 от 28.06.2011 год. по гр.дело № 336/2011 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 106 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 283/2009 год. на Ботевградския районен съд за отхвърляне на предявените от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място] искове за предаване владението: върху нива от * дка, седма категория, в урбанизираните територии /строителните граници/ на [населено място], м.”Д.”, имот *, кв.*, парцел № * по кад.план от 1987 год., който попада в УПИ * в кв.* по сега действащия план на града и върху ливада от 2 дка, седма категория, находяща се в посочения по-горе УПИ * в кв.*.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, тъй като окръжният съд не е преценил писмените доказателства за внасяне на имота в ТКЗС от наследодателя на ищцата, както и показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел. Твърди се по-нататък, че е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса дали извлеченията от емлячния регистър и декларациите за внасяне на имота в ТКЗС, както и свидетелските показания относно давностното владение са годни доказателства за установяване на собствеността. В тази насока, касаторът се позовава на определение № 345 от 07.05.2009 год. по гр.дело № 205/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., определение № 455 от 26.05.2009 год. по гр.дело № 78/2009 год. на ВКС, І г.о. и определение № 128 от 20.02.2009 год. по гр.дело № 37/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. Според жалбоподателката, налице е противоречиво разрешаване на въпроса относно застрояването и земеделския характер на претендирания имот – в противоречие с обжалваното въззивно решение, с решение № 91 от 03.12.2001 год. по гр.дело № 378/2001 год. на Ботевградския районен съд било прието, че имотът има земеделски характер и не е застроен.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че процесният имот не е застроен, но е част от комплексно мероприятие – туристически комплекс и зона за отдих, като още с регулационния план от 1987 год. целият УПИ * в кв.* е бил одържавен и отреден за това мероприятие. Прието е, че върху претендираната от ищцата/касатор/ част от УПИ * в кв.*, няма изградени сгради, но е обособен парк, озеленяване, засадени са дървета, като част от реализираното мероприятие – туристически комплекс с мотел, заведения, магазини и др., които са били налице към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Според въззивния съд, съпътстващата инфраструктура и озеленяването не може да се приемат като свободна площ, тъй като застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Отделно от това, окръжният съд е приел, че ищцата/касатор/ не е установила правопораждащите в полза на нейния наследодател факти – придобиване на собствеността от П. Г. преди внасянето на имота в ТКЗС през 1957 год., както и че няма доказателства за идентичност на владения през периода 1943-57 год. имот, получен от неговия баща.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, даденото с обжалваното решение.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решене въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК/срвн., мотивите на т.3 от тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/.
В случая, жалбоподателката не представя с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преписи от цитираните в него три определения на състави на първо и второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, отнасящи се според нея до доказателственото значение на извлеченията от емлячните регистри и молбите-декларации за членство в ТКЗС. Съгласно т.3 от мотивите на тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Отделно от това, ако се касае за определения на състави на ВКС по чл.288 ГПК, то същите не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото извършваната в това производство преценка на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, при която не се разрешава правния спор, а се прави само селекция на касационните жалби по посочените в процесуалния закон критерии. Ето защо, определенията по чл.288 ГПК не могат да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На последно място, по въпроса за доказателствената сила на извлеченията от емлячните регистри и декларациите за внасяне на имот в ТКЗС в случаите на спор за материално право /в т.ч. и по исковете по чл.108 ЗС/, съществува безпротиворечива практика на Върховния касационен съд. Според нея, в тези производства фактът на внасяне на земята в ТКЗС не е достатъчен за доказване правото на собственост, а следва да се установи, че вносителят е придобил собствеността върху земята на някое от предвидените в закона основания.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС, понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. По своята правна природа производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е административно, независимо, че по жалбата срещу решението на общинската служба по земеделие се произнася районният съд, в чийто съдебен район се намира подлежащият на възстановяване земеделски имот. Решението на районния съд подлежеше на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на З., а след 01.03.2007 год. – пред административния съд по реда на Административно-процесуалния кодекс. Предмет на производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е разрешаване на административноправен спор, при който приложението на гражданскоправни норми в ЗСПЗЗ има преюдициално значение за решаване на административното дело. В тези случаи, доколкото формираната практика по административни дела обхваща и гражданскоправни въпроси, при противоречива практика на административните съдилища и на гражданските съдилища по приложението на една и съща гражданскоправна норма, редът за уеднаквяването й е по чл.124, ал.2 ЗСВ – чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от съответните колегии на ВКС и ВАС.
Предвид на това, не може да се преценява дали е налице противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК между обжалваното въззивно решение и влязлото в сила решение на Ботевградския районен съд № 91 от 03.12.2001 год. по гр.дело № 378/2001 год., с което по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение № 3472 от 02.05.2001 год. на ПК-П. в частта, с която е отказано възстановяване на собствеността върху нива от * дка и ливада от 2.000 дка в строителните граници на [населено място], м.”Д.”, имот *, кв.*, парцел * и е възстановено правото на собственост на наследниците на П. В. Г. на тези имоти /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/, попадащи в застроения УПИ/*/ в кв.*, без върху тях да попада построена сграда. Различието в характера на исковото гражданско производство при спор по иск по чл.108 ЗС и на административното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ не позволяват да се преценява дали е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 от 28.06.2011 год. по гр.дело № 336/2011 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, по жалба вх.№ 1895 от 08.08.2011 год. на П. П. Т. от [населено място], обл.С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/