О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
[населено място], 14.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 854 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №560 от 29.04.2011г. на Варненски окръжен съд, по гр.д. №1401/2010г., с което е потвърдено решение №1176 от 08.04.2010г. на Варненски районен съд по гр.д. №2782/2008г. за отхвърляне на предявения от П. П. Д. против [фирма] установителен иск за собственост върху реална част от недвижим имот в землището на [населено място], а именно имот №* с площ на реалната част *кв.м., при съседи: от четири страни имот № *.
Жалбоподателят П. П. Д. чрез пълномощника си адв. Д. намира решението за неправилно. Счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС, по противоречиво разрешаван материално правен въпрос за приложението на чл. 79 ЗС, както и поради това, че решаването на казуса е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложени са две решения на Върховния касационен съд, определение по чл. 288 ГПК и решение на Районен съд Пловдив.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор поддържа, че не е налице противоречие на решението с установената съдебна практика по въпросите за придобивната давност.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Ищецът поддържа, че е собственик на претендираната реална част, представляваща част от имот с площ над * дка, въз основа на писмен договор за продажба от 1968г. и на осъществявано от тогава давностно владение. Според техническите експертизи спорната реална част е част от територия отредена за държавни нужди и попадаща в закупения от [фирма] имот, впоследствие продаден на ответното дружество. Установено е от писмените доказателства, че целият терен, бивша собственост на АПК, е отчужден и актуван като държавна собственост през 1985г. – актът е за * дка обработваема земя и * дка заблатена земя. След одържавяването земята е предоставена на З.-В., включена е в капитала на [фирма]-С. през 1998г. Част от одържавената земя е била обект на реституционни производства, но в приложените решения на ПК няма данни за ищеца или неговия праводател по договора от 1968г. През 2000г. въз основа на заповед на министъра на земеделието и горите [фирма]-С. е продало „З. х. АД -С. земя с площ * кв.м. в землището на [населено място], представляваща „Т. за пристанищен силоз – гара Т.”. С договор от 07.12.2006г. ответното дружество [фирма] е закупило от последния приобретател имот пл. № * с площ * кв.м., а по скица от * кв.м.
В. съд е приел, че индивидуализация на целия имот по действащ план е възможна едва след заснемането му по кадастралния план на [населено място] през 2005г. Намерил е, че ищецът не доказва вещни права, нито към 1968г., нито към датата на попълване на имот № * в действащия кадастрален план, нито към настоящия момент. Отчел е действието на забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на имот държавна собственост. Посочил е, че изминалото време след 1998г. до завеждане на иска през 2008г. не е достатъчно за придобиване по давност. Освен това, през 2007г. са осъществени действия на съдебен изпълнител спрямо ищеца, които прекъсват давността, както и са налице други доказателства за смущаване на фактическата му власт.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Визирани са от касатора и трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда и обусловил изхода на спора. Видно, че касаторът е недоволен от изводите на съда, касаещи твърдението му за придобиване на имота по давност. Счита, че съдът неправилно е разрешил въпроса има ли действия, прекъсващи давността. Приложените съдебни решения не установяват противоречиво разрешаване на въпросите за придобивната давност и прекъсването й. Представеното решение на Пловдивски районен съд не е влязло в сила, поради което не може да бъде взето предвид като част от практиката на съдилищата. Решение № 1281 от 12.07.1995г. по гр.д. № 1442/94г. на ІVг.о. разглежда въпроси за нищожност на договор за доброволна делба и за присъединяване на владение при частно правоприемство, които не могат да бъдат съотнесени към релевантните за настоящия спор въпроси. Единствено Решение № 189 от 31.03.2009г. по гр.д. № 1760/2008г. на ІІ г.о. има за предмет казус за придобиване на имот по давност. В решението се прави разграничение в приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС при сънаследствен имот и при съсобственост възникнала от юридически факт, различен от наследяването. Наред с това се приема, че за придобиването по давност е необходимо фактическата власт да е необезпокоявана, владението да не е прекъсвано, да не са налице действия по оспорване на владението и противопоставяне на трети лица. Тези изводи не са в противоречие с изводите на въззивния съд. Напротив, в унисон с посочената практика съдът е приел, че владението на ищеца Д. е било обезпокоявано чрез действия на ответника по иска и на предходните собственици, израз на които е извършения въвод срещу ищеца, който представлява прекъсване на владението, подаването на жалби и писма с оплаквания срещу него, включително подаване сигнал в прокуратурата след повторното му настаняване в имота. Визираните от съда действия са такива по смущаване, обезпокояване и временно прекъсване на фактическата власт на ищеца и съставляват пречка за осъществяване фактическия състав на придобивната давност.
Представеното определение на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не може да бъде взето предвид, тъй не разрешава правен спор и не се включва в понятието практика на съдилищата.
Посоченото в изложението, че решаването на казуса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не запълва хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като липсва обосноваване на конкретните проявни форми на значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, посочени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.4.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №560 от 29.04.2011г. на Варненски окръжен съд, по гр.д. №1401/2010г. по касационната жалба на П. П. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: