2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
[населено място], 20.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 898 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 268 от 09.03.2011г. постановено по гр.д. № 2125/2010г. на Варненски окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение № 2460 от 05.07.2010г. на Варненски районен съд по гр.д. №10010/2008г., с което е отхвърлен предявения от Ю. К. Т. и Л. К. Т. против С. С. Г. и Т. Й. Г. иск за предаване владението върху поземлен имот № * по плана на местност “Зеленика”в землището на кв. Г., [населено място], с площ * кв.м. по документ за собственост, а по скица от * кв.м.
Жалбоподателите Ю. К. Т. и Л. К. Т. – ищци в процеса поддържат, че обжалваното решение е неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочат, че съдът се е произнесъл по правния въпрос дали е налице фактическият състав на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и съответно дали те са собственици на имота, като този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата С. С. Г. и Т. Й. Г. в писмения си отговор поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са изложени конкретни основания по чл. 280, ал.1 ГПК, а само формално позоваване на хипотезата на т.3.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по иск за собственост, предявен от Ю. К. Т. и Л. К. Т. като наследници на К. Й. Т. и Л. Ж. И.. Те поддържат, че наследодателите са собственици на процесния имот на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ – мястото е било предоставено за ползване, оценено е и е заплатено. Установено е, че първоначално е постановен отказ от страна на Кмета на [община] за откриване процедура по оценка и закупуване на имота, но този отказ е бил отменен с решение на Върховния административен съд по гр.д. № 3067/1996г. Въз основа на последното е изготвена оценка през 1999г. и е платена цената . За удостоверяване предоставеното право на ползване ищците са представили писмо на Окръжен кооперативен съюз – В. до ОбНС [населено място] от 17.12.1985г., според което Л. Ж. И. стопанисва имот в кв. Г., кад.№ *, утвърден по опис № 3 с решение 1-6 към протокол от 30.01.1985г. на ИК на ОНС В., за предоставяне по реда на 11 ПМС. Документът е оспорен от ответната страна и ищците не са представили оригинала му.
Ответниците поддържат, че са собственици на имота по земеделска реституция, делба и дарение. Видно, че на наследниците на П. Г. М. е възстановена в стари реални граници собствеността върху няколко имоти, между които и част от пл. № 293 от 0,351 дка. При извършена доброволна делба между тези наследници и наследниците на Т. Г. М. в дял на И. П. М. и С. П. Г. се поставен пл. №* с площ * кв.м. по КП на м.”З.” При следваща доброволна делба между последните двама имотът остава в дял на С. П., който през 2007г. го дарява на сина си С. С. Г. – ответник по иска. Предвид изграждането на сграда в имота през 2008г. като ответник е посочена и съпругата му Т. Й. Г..
За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел, че не е доказана активната легитимация на ищците като собственици на имота, тъй като липсва документ, удостоверяващ надлежно предоставено право на ползване върху имота на наследодателката Л. Ж.. От една страна, представеният по делото документ е оспорен и оригиналът му не е представен от ищцовата страна, а от друга страна, това удостоверение не е годно доказателство за установяване правата на ползвател, които произтичат от съответно решение на ИК на ОНС, каквото по делото не е представено. Проведената процедура по оценяване на имота и плащането му е без значение, след като няма валидно възникнало право ползване. На второ място съдът е изтъкнал, че липсват законовите предпоставки за придобиване на собствеността както на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ предвид липсата на сграда в имота, така и на основание §4б от с.з. поради близкото отстояние от крайбрежната ивица и от града.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателите не са формулирали правен въпрос, разрешен от съда и обусловил изхода на спора, по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно Решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на О., т.1. Посоченият въпрос дали те са собственици на имота не е такъв правен въпрос, а въпрос на конкретния спор, чието разрешаване произтича от преценката на доказателствата. Следователно не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Липсват и допълнителните такива по чл. 280, ал.1,т. 1-3 ГПК. Жалбоподателите са се позовали само на последното от тях, но са се задоволили с просто цитиране на текста на закона – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е извършена обаче конкретна обосновка на някоя от проявните форми на това допълнително основание, както те са разяснени в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение.
Предвид изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 268 от 09.03.2011г. постановено по гр.д. № 2125/2010г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Ю. К. Т. и Л. К. Т., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: