О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
гр.София, 09.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 377/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 2131/02.08.2010 год. на В. С. С., В. С. С. и Р. К. С., и тримата от[населено място], срещу определение № 357 от 16.07.2010 год. по ч.гр.дело № 374/2010 год. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 17.02.2010 год. на И. районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 283/2009 год. в частта по иска по чл.109 ЗС.
Поддържа се оплакване за незаконосъобразност на определението с искане за отмяната му и връщане на делото на И. районен съд за по-нататъшен ход.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 870 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 250/2006 год. на ІІ г.о. и решение № 235 от 22.07.2008 год. по гр.дело № 45/2008 год. на 5-членен състав и б/ процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК/.
Ответниците по частната касационна жалба Н. И. К. и И. Н. К. от[населено място] са на становище, че няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а и че по същество жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
На 12.06.2009 год. частните касационни жалбоподатели са предявили пред И. районен съд иск: за задължаване на ответниците да осигурят достъп за общо ползване на съсобствения и единствен проход, обслужващ двата имота с пл.№ 1371, 1372 в кв.191 по плана на[населено място]; за прекратяване на всякакви действия, с които ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на владение и ползване върху входа за имота и жилището; за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени на В. С. С. за нанесен психически тормоз, неудобства и притеснения. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че ищците /частни жалбоподатели/ са собственици на дворно място с площ 127/330 кв.м. с построени в него къща и стопанска сграда, съставляващо имот пл.№ 1371 в кв.191 по регулационния план на[населено място] от 1977 год. съгласно нотариален акт № 44, т.ІІ, нот.дело № 451/1969 год. и нотариален акт № 32, т.ІІ, нот.дело № 572/1981 год. Твърди се, че единственият вход, обслужващ имоти 1371 и 1372 и осигуряващ достъп и до жилищната сграда на ищците, бил затворен преди няколко години от ответницата Н. И. К., с което ги принудила да преминават през чужд имот.
С определение от 12.08.2009 год. по гр.дело № 283/2009 год. Ихтиманският районен съд прекратил производството по делото в частта му, с която са предявени исковете за осигуряване на достъп за общо ползване на съсобствен проход, обслужващ имоти с №№ 1371, 1372 в кв.191 и за прекратяване на всякакви действия, с които се пречи на ищците/сега частни жалбоподатели/ да упражняват правото си на владение и ползване върху входа за имота и жилището. За да прекрати производството с определението от 12.08.2009 год., районният съд е приел, че са предявени искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, които били недопустими, защото се касае за недопустимо пререшаване на разрешен със сила на пресъдено нещо спор с решение от 11.07.2007 год. по гр.дело № 250/2006 год. на ВКС, с което били отхвърлени исковете със същия предмет, тъй като не било установено правото на собственост на ищците върху спорната част от имота.
С определение № 286 от 19.10.2009 год. по ч.гр.дело № 862/2009 год. С. окръжен съд отменил определението за прекратяване на производството и върнал делото на И. районен съд, за да се укаже на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба по чл.127, ал.1, т.т.4 и 5 ГПК досежно вещните искове /дали се касае до искове по чл.108 ЗС или по чл.32, ал.2 ЗС, или за искане по чл.64 ЗС, както и дали исковете по чл.109 ЗС са предявени само срещу Н. К. или срещу всички ответници.
С определение от 26.10.2009 год. районният съд оставил исковата молба без движение и указал на ищците да уточнят придобивното основание, на което се позовават във връзка с претенцията си за собственост на процесния вход; да конкретизират неоснователните действия, които им пречат да упражняват правото си на собственост (по субекти и вид); да уточнят петитума на исковете си /чл.108 ЗС, или чл.32, ал.2 ЗС или чл.64 ЗС/ и да уточнят претенцията си по чл.109 ЗС.
С молба от 03.11.2009 год. ищците уточняват, че с нотариален акт № 44 от 1969 год. закупили имота от наследниците на Х. Г. С. и го владеят и ползват до поставяне на кафе-машина през 2002 год.; че собствениците на имот № 1372 в кв.191 заключват входната врата, обслужваща влизането в имотите и ги лишават от владението върху „… собствения ни общ вход, който е по ? идеална част за всяка една от страните…”, че тъй като спорният вход е неподеляем, претенцията им е за общо ползване, като нито една от страните да не предприема действия, с които да нарушава това право на другата страна.
С определения от 04.11.2009 год., 24.11.2009 год., 16.12.2009 год., 21.01.2010 год. и 27.01.2010 год. районният съд е оставял исковата молба без движение и е указвал на ищците /частни жалбоподатели/ да отстранят недостатъци на исковата молба, което последните направили с молби от 18.11.2009 год., 15.12.2009 год., 12.01.2010 год., 27.01.2010 год. и 11.02.2010 год., от съдържанието на които би могло да се обобщи, че твърдяното придобивно основание на претендираната съсобственост върху процесния вход е покупко-продажбата, предмет на нотариален акт № 44, т.ІІ, нот.дело № 451 от 27.09.1969 год.; че неоснователните действия на ответниците се изразяват в заключване на входната врата, водеща до двата имота, без да предоставят ключ на ищците, а исканията се състоят в осъждане на ответниците да отключат заключената от тях входна врата и осигурят свободен достъп до имота.
За да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството в частта по иска по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че негаторната претенция е недопустима, тъй като спорът, за който е предявена е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по гр.дело № 352/2002 год. на И. районен съд, с което е отречено правото на собственост на ищците /частни жалбоподатели/ върху процесния вход.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Не е налице и разрешаван противоречиво от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос с влезли в сила решения по дела, по които са разглеждани аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Тази предпоставка за допускане на касационно обжалване не може да се обоснове с цитираните от касаторите решение № 870 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 250/2006 год. на ВКС, ІV-б г.о. и решение № 235 от 22.07.2008 год. по гр.дело № 45/2008 год. на ВКС, 5-членен състав. С първото решение е отменено въззивното решение от 19.12.2005 год. по гр.дело № 843/2005 год. на С. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.03.2003 год. по гр.дело № 352/2002 год. на И. районен съд в частта, с която И. К. К., Н. И. К. и И. Н. К. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на В. С. С., В. С. С.-С. и Р. К. С. владението върху ? ид.ч. от съсобствен общ вход, находящ се в[населено място], [улица] и осигуряващ достъп до имоти пл.№№ 1371 и 1372 в кв.191 по плана на града и в частта, с която Н. И. К. е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне монтираната в началото на входа кафе-машина. Вместо отмененото решение касационният съд е постановил друго, с което са отхвърлени исковете по чл.108 и по чл.109 ЗС. Съставът на ВКС, ІVб г.о. е приел, че ищците в първоинстанционното производство /сега частните жалбоподатели/ не се легитимират като собственици на ? ид.част от процесния вход по силата на сключената с нотариален акт № 44 от 27.09.1969 год. прехвърлителна сделка, доколкото по делото не е установено и техния праводател да е бил негов собственик, нито е установено понастоящем входът да попада в дворното място на ищците. Прието е още и че изводите на въззивния съд за придобиване на ? ид.част от входа по давност от страна на ищците са незаконосъобразни, тъй като никъде в исковата молба не е извършено позоваване на придобивна давност и съдът не е могъл да ги признае за собственици на това основание, при положение, че съгласно чл.120 ЗЗД и чл.84 ЗС давността не се прилага служебно. Отделно от това, ВКС, ІVб г.о. е посочил, че съобразно действалите през годините и сега действащи правила, норми и нормативи, процесният вход по никакъв начин не може да бъде приет за самостоятелен обект на правото на собственост, още повече, че по делото било установено, че съгласно одобрения архитектурен проект е част от сутеренния етаж на сградата на ответниците К., поради което и не би могъл да бъде придобиван по давност, независимо дали е владян от някого и от продължителността на владението.
В решението на петчленния състав, постановено по намерената за неоснователна от него молба за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ на влязлото в сила решение на ВКС, ІV-б г.о. от 11.07.2007 год. по гр.дело № 250/2006 год., с което са отхвърлени исковете по чл.108 и чл.109 ЗС, е прието, че молителите не сочат нови писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за делото. В мотивите на решението си петчленният състав е посочил, че с решението на ВКС, ІVб г.о. от 11.07.2007 год. единствено е било прието, че входът не е индивидуална собственост на молителите и доколкото се твърди,че спорният вход представлява обща част на изградените от праводателите на страните две, долепени една до друга сгради, то спорът за начина на неговото ползване би могъл да бъде предмет на разглеждане в друго съдебно производство, а не в това по чл.108 ЗС.
Нито с решение № 870 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 250/2006 год. на ВКС, ІV-б г.о., нито с решение № 235 от 22.07.2008 год. по гр.дело № 45/2008 год. на ВКС, 5-членен състав е разрешен аналогичен процесуалноправен спор, на които съдебни актове да противоречи обжалваното въззивно определение № 357 от 16.07.2010 год. по ч.гр.дело № 374/2010 год. на С. окръжен съд за наличието на отрицателна процесуална предпоставка/пречка/ за съществуване на правото на иск-силата на пресъдено нещо, с която е бил разрешен между страните спора относно претендираното с исковата молба от 12.06.2009 год. и уточненията към нея право на собственост на ищците /сега частни жалбоподатели/ върху ? идеална част от процесния вход.
На последно място, частните жалбоподатели не са формулирали с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване процесуалноправни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на които да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Разглеждането на частната касационна жалба по същество не би допринесло за развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството и отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба.
В обобщение, поради липсата на предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение и затова Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 357 от 16.07.2010 год. по ч.гр.дело № 374/2010 год. на С. окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ 2131 от 02.08.2010 год. на В. С. С., В. С. С. и Р. К. С., и тримата от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/