О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1215
София, 16.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 920 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. Б., приподписана от адвокат М. Р., против решение /погрешно наименовано „определение”/ № 1656 от 10.09.2009 г., постановено по гр.д. № 885 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което обезсилено решение № 47 от 4.06.2005 г. по гр.д. № 14 от 2004 г. на Районен съд-Петрич и е прекратено производството по предявения от А. С. Б. против Й. Н. К., С. Д. К., С. Д. К., Н. Д. К., В. Н. К., К. Н. К., В. Н. К., Р. С. К., С. Н. К. и К. Н. К. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационната жалба Й. Н. К., С. Д. К., С. Д. К., Н. Д. К., В. Н. К., К. Н. К., В. Н. К., Р. С. К., С. Н. К. и К. Н. К. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и твърденията на страните и е направил следните изводи: ищецът е наследник на А. Б. А., на чието име по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, но с решение от 2002 г. ПК-П. е отказала да възстанови процесните две ниви от по 0.500 дка и нива от 0.400 дка, защото са възстановени на наследници на Н. М. К.. Ответниците са наследници на Н. М. К. и с решение на ПК-П. от 2001 г. им е възстановен имот общо от 7 дка, като в съдебно заседание на 2.12.2004 г. са признали, че към момента на обобществяването тази нива не е била собственост на наследодателя им, а им е дадена като обезщетение за загубена земя в същата местност, тъй като техните имоти са попаднали в разсадника на горското стопанство, а върху част от нивите е построена новата застава. Въз основа на свидетелските показания е установено, че преди кооперирането нивата от 7 дка е била общинска мера – пасище на селото. Прието е, че след като ответниците не претендират наследодателя им да е бил собственик на нивата от 7 дка, която им е дадена като обезщетение за ниви в съседство, върху които има мероприятия, препятстващи възстановяването на собствеността и след като е установено, че имота към момента на обоществяването е бил общинска мера, то липсва спор за материално право между страните и искът е процесуално недопустим.
Касаторът счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовава на Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ВКС, ОСГК, според което правен интерес от оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. В случая изводът на въззивния съд за недопустимост на иска въпреки наличието на висящо производство по възстановяване собствеността на наследниците на А. Б. А., сред които е ищецът е направен в противоречие с посочените указания в тълкувателното решение, а съответно налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение /погрешно наименовано „определение”/ № 1656 от 10.09.2009 г., постановено по гр.д. № 885 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: