3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
[населено място], 02.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 795 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 106 от 02.05.2012г. на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 103/2012г., с което е отменено решение № 380 от 16.12.20011г. по гр.д. № 750/2011г. на Районен съд Димитровград и вместо това е признато за установено по отношение на В. Д. В. и И. К. В., че Т. Х. Т. и С. И. Т. са собственици на недвижим имот – селскостопански обект, представляващ конюшня, състоящ се от три помещения №№ *, * и * съгласно скица на вещото лице В.Д., която е неразделна част от решението, с обща площ * кв.м., находящ се в [населено място], [община], построена в държавен имот * в кв. *-*-стопански двор по плана на селото; осъдени са ответниците да предадат владението върху имота както и да заплатят обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода 17.12.2007г. – 05.05.2011г. в размер на 10 000 лв., заедно със законната лихва от завеждане на иска.
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска В. Д. В. и И. К. В. чрез пълномощника им адв. С.. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК свързани с въпроса дали е нищожен нотариален акт, който не съдържа данни за площта на имота.
Ответниците по жалбата Т. Х. Т. и С. И. Т. излагат становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разглеждането на жалбата следва да се приеме за допустимо по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК доколкото цената на единия от предявените искове – този по чл. 59 ЗЗД надхвърля 5 000лв.
Производството е по ревандикационен иск, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване на имота. Ищецът Т. Т., по време на брака си, е закупил от З. „Е.” – [населено място] недвижим имот: селскостопански обект – конюшня, построена в държавен имот ІІ в кв. *-*-стопански двор по плана на [населено място] с нотариален акт № *, т.*, рег.*, д.№ */*г. на нотариус № *. Ответникът В. Д. В. е закупил също от З. „Е.” – [населено място] недвижим имот: склад-навес за зърно, състоящ се от две помещения на един етаж с общо застроена площ от * кв.м., построен върху държавен поземлен имот, за който е отреден УПИ *, квартал *-* по плана за земеразделяне на [населено място] с нот.акт № *, том *, рег. № *, д. № */*г. на нотариус *. Установено е от приетата техническа експертиза, че съществуващата в имота сграда се състои от * помещения – два почти еднакви обора, оборудвани с ясли и едно по-малко между тях – кухнята на оборите, и още две малки помещения в северния и южния край на сградата. Единственото място, където може да се съхранява зърно под навес е бетонна площадка, изпълнена от юг от сградата. Според вещото лице двете помещения в близост до бетонната площадка № * и № * са описаните в нотариалния акт на ответника със застроена площ от * кв. м. Частта на ищеца обхваща помещенията №№ *,* и * и остава със застроена площ от * кв.м., тъй като действителната застроена площ на цялата сграда е * кв.м. Според приетата съдебно-счетоводна експертиза месечният наем на процесния имот е в размер на 125 лв., като за времето от 17.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.05.2011 г. възлиза на 10 157 лв.
Съдът е приел, че макар и непрецизно формулирано, поддържаното от ответниците по иска възражение е за нищожност на договора, сключен от ищеца, поради липса на индивидуализация на обекта на продажбата. Това възражение съдът е намерил за неоснователно доколкото договорът би бил нищожен само при пълна невъзможност за индивидуализация на обекта на договора, а в случая такава индивидуализация е възможна и тя е извършена от вещото лице по делото. Поради това съдът е намерил договорът за продажба, сключен от ищците, за валиден и предвид установеното владение на ответниците върху цялата селскостопанска постройка, е уважил ревандикационния иск. Уважил е и иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване като за размера му е изходил от прието заключение на вещо лице.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. считат, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за нищожността на нотариален акт поради неспазване на изискванията за форма и съдържание и по-конкретно поради непосочване квадратура на имота. /Въпросът е формулиран некоректно доколкото съдът е разгледал не възражение за нищожност на нотариален акт, а възражението им за нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на предмет, което е нещо различно/. Позовават се на противоречие с три решения на районни съдилища и определения на ВКС. Определение № 1138 от 08.12.2011г. по гр.д. № 1017/2011г. на ВКС, ІІг.о. и Определение № 21 от 12.01.2012г. по гр.д. № 620/2011г. също на ІІг.о. са постановени в производство по чл. 288 ГПК. Тези определения не са част от практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като с тях не се разрешава правен спор, а се преценяват предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поради това не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Останалите приложени решения са на Районен съд – Русе, на Районен съд – Казанлък и на Районен съд – Мездра и няма данни да са влезли в сила, поради което също не удостоверяват противоречива практика на съдилищата. Отделно от това, във всички тези решения са разгледани случаи на нищожност на нотариално удостоверяване съгласно чл. 472 ГПК/отм./ съотв. чл. 576 ГПК, какъвто иск или възражение в настоящето производство не е предявен. Приложено е и Решение № 39 от 20.01.2009г. по гр.д. № 841/98г. на Vг.о., което също има за предмет нищожност на нотариално действие по чл. 472 ГПК/отм./. При липса на друг посочен от касаторите правен въпрос и обосноваване на някое от допълнителните основания за достъп да касационен контрол по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, то касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато.
При този изход ответниците имат право на направените разноски в касационното производство, възлизащи на 1500лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 02.05.2012г. на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 103/2012г. по касационната жалба на В. Д. В. и И. К. В. от [населено място], Хасковска област.
ОСЪЖДА В. Д. В. и И. К. В. от [населено място], Хасковска област да заплатят на Т. Х. Т. и С. И. Т. от [населено място], [улица] сумата 1500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: