О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
С., 05.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 363 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. против определение № 182 от 12.05.2011 г., постановено по гр.д. № 188 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната им жалба вх. № 10877 от 9.02.2011 г. срещу протоколно определение от 31.01.2011 г. по гр.възз.д. № 3677/2003 г. на Софийски градски съд, с което е отказано, по молба на защитата на П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В., спиране на исковия процес по чл.108 ЗС на основание чл.182, б.”г” ГПК /отм./, до приключване на административната процедура по земеделската реституция на процесния недвижим имот.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не е изразил становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съставът на ВКС е приел, че определението на въззивния съд, с което е отказано да се допусне спиране на делото пред въззивната инстанция в производство по § 2, ал.2 ПЗР ГПК, на основание чл.182, б.”г” ГПК /отм./, не съставлява обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито законодателят е предвидил самостоятелното му обжалване, нито този съдебен акт има характера на преграждащ по-нататъшния ход на делото.
Атакуваното определение е правилно. О. на определенията, постановени във въззивно производство след 1.03.2008 г., е регламентирана в чл.274, ал.1 ГПК, приложим на основание §2, ал.11 ПЗР ГПК. При тази уредба на инстанционен контрол подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законът изрично е предвидил обжалваемост. В случая е отказано спиране на въззивно исково производство на основание чл.182, б.”г” ГПК /отм./. Това определение не прегражда хода на делото, нито е сред тези, които подлежат на обжалване съгласно чл.185 ГПК /отм./, поради което в съответствие с процесуалния закон съставът на ВКС е приел, че подадената против него частна жалба е процесуално недопустима. Изложените в частната жалба доводи са свързани с твърденията на жалбоподателите, че са налице условията за спиране на исковото производство, но същите са неотносими при преценка допустимостта на обжалване на определение съгласно чл.274, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 182 от 12.05.2011 г., постановено по гр.д. № 188 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: