О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№292
гр.София, 16.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 213/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. С. В. и С. Ч. В. от [населено място], Л. област, са подали касационна жалба вх.№ 106 от 05.01.2011 год. срещу въззивното решение № 288 от 26.11.2010 год. по гр.дело № 370/2010 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 203 от 14.06.2010 год. по гр.дело № 459/2008 год. на Ловешкия районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите против Т. М. Т. от [населено място], Л. област иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуването на ТКЗС страните по делото, като наследници на И. В. Х., са съсобственици с права съгласно Закона за наследството, действал към 1946 год., на следните, останали в наследство от последния недвижими имоти в землището на [населено място], както следва: *. л. от * дка в м.”Г.”, кад.№ *; *. н. от * дка в м.”Н. м.”, кад.№ *; *. н. от * дка в м.”Н. м.”, кад.№ *; *. н. от * дка в м.”В. л.”, кад.№ *; *. з. г. от * дка в м.”Д. л.”, кад.№ *;; *. л. от * дка в м.”К.”, кад.№ *; *. л. от * дка в м.”*”, кад.№ *; *. л. от * дка в м.”К.”, кад.№ *; * нива от * дка в м.”М.”, кад.№ *; *. н. от * дка в м.”К.”, кад.№ *, както и че към момента на образуване на ТКЗС Д. И. В. е била собственик на следните имоти в същото землище: 1. н. от * дка в м.”С. с.”, кад.№ *; *. н. от * дка в м.”А.”, кад.№ *; *. л. от * дка в м.”Л.”, кад.№ *; *. л. от * дка в м.”Л.”, кад.№ *.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат процесуалноправни въпроси: а/ може ли да бъде елиминирано експертно заключение, и то в частта, която се отнася до специалните знания, с които съдът не разполага? б/ относно пределите на възможността да се злоупотребява с правото на свободно съдийско убеждение; в/допустимо ли е да се елиминират по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ доказателствата, които съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ имат материална доказателствена сила? г/ относно ролята на признанието в гражданския процес. К. се позовават на противоречие на въззивното решение с решение № 189 от 2005 год. на В., ІV г.о., решение № 221 от 2002 год. на ВКС, І г.о., решение № 2236 от 08.07.1982 год. по гр.дело № 1798/1982 год. на ВС, ІІ г.о. и определение № 85 от 06.02.2009 год. по гр.дело № 4684/2008 год. на ВКС, І г.о., ППВС № 1/10.11.1985 год. т.19 и тълкувателно решение № 1/2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира касационната жалба за процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
Настоящата касационна жалба е подадена на 05.01.2011 год. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, която редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева.
Съобразно допуснатото от районния съд на 28.10.2009 год. изменение на петитума на исковата молба, предмет на претенциите по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са изброените в 10 + 4 пункта земеделски земи, индивидуализирани по площ, местност и кадастрални номера, които по картата на землището на [населено място] са възстановени като: 1. н. от * дка в м.”Н. м.”, имот № * по плана за земеразделяне; 2. н. от * дка в м.”П. с.”, имот № * по плана за земеразделяне; 3. ливада от * дка в м.”А. л.”, имот № * по плана за земеразделяне; 4. н. от * дка в м.”О. б.”, имот № * по плана за земеразделяне; 5. л. от * дка в м.”З. б.”, имот № * по плана за земеразделяне и 6. н. от * дка в м.”К.”, и. № * по плана за земеразделяне. Шестте имота са индивидуализирани и съгласно кадастралната карта на [населено място]. По делото пред районния съд са представени удостоверения за данъчна оценка на всеки от шестте земеделски имота /л.л.25-30/, от които е видно, че тя възлиза, както следва: а/ за нивата от * дка – на * 483,90 лева; б/ за н. от * дка – на 47,04 лева; в/ за л. от * дка – на 88,73 лева; г/ за н. от * дка – на 555,66 лева; д/ за л. от * дка – на 82,78 лева и е/ за н. от * дка – на 961,44 лева.
Тъй като исковата молба е подадена на 22.02.2008 год., цената на всеки един от обективно съединените шест иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съгласно чл.55, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ се равнява на ? от данъчната му оценка, т.е. е под 5 000 лева, а това прави касационното обжалване на въззивното решение недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати касационното производство като недопустимо.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 106 от 05.01.2011 год. на И. С. В. и С. Ч. В. от [населено място], Л. област, срещу решение № 288 от 26.11.2010 год. по гр.дело № 370/2010 год. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 213/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/