3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№328
С., 09.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 5110 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. П. С., приподписана от адвокат С. М., против определение № 1144/12.04.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 958/2013 г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение, с което е оставено в сила определение № 21/21.12.2012 г. по гр.д. № 1012/2004 г. на Районен съд-Варна за оставяне без уважение искането на П. П. С. по молба от 20.12.2012 г. за освобождаване от държавни такси по гр.д. № 1012/2004 г. на Районен съд-Варна.
Варненският окръжен съд е изложил съображения, че нормата на чл.63, ал.1, б.”б” ГПК-отм. дава възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда съобразно констатирани обстоятелства, които могат да дадат основание за извода, че дължимия в конкретния случай размер на таксата практически би лишила страната от достъп до правосъдие, като преценката се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В случая молителят декларира наличие на недвижимо имущество, като е заявил, че от отдаването на част от него под наем получава доход, без да е посочил конкретен размер; притежава и лек автомобил, както и е едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество; намира се в трудоспособна възраст, но въпреки това не реализира никакви трудови доходи, като не са наведени твърдения за влошено здравословно състояние или заболявания, препятстващи възможността за полагане на труд и изискващо допълнителни разходи за лечение. Изхождайки от социалния характер на нормативно предвидената възможност в чл. 63, ал. 1, б.”б” от ГПК за освобождаване от заплащане на такси, лица, които действително не разполагат със средства и са в невъзможност да си осигурят доходи от имущество, и с цел да не се препятства достъпа им до правосъдие, съдът е приел, че в случая не са налице предвидените предпоставки по отношение на П. С..
Жалбоподателят не е представил практика на ВКС или на съдилищата, поради което следва да се приеме, че се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „наличие на право на собственост върху недвижими имоти, които са предмет на дело за делба, по което е направено искането за освобождаване от държавна такса, представляват ли пречка за освобождаването от внасянето на такава?”; „наличие на право на собственост върху недвижим имот, който по силата на влязло в сила съдебно решение за развод е предоставен за ползване на трето лице – синът П. С., представлява ли пречка за освобождаването от внасяне на държавна такса?” и „приложимо ли е съображението, че молителя е в трудоспособна възраст, но няма приходи от трудова дейност, с оглед настоящата социално-икономическа обстановка в страната и тази през която е създадена нормата на чл.63 ГПК-отм.?”.
Поставените въпроси са свързани с предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.63, ал.1, б.”б” ГПК-отм. По отношение обстоятелствата, които се преценяват при формиране извод за наличието на предпоставките на нормата на чл.63, ал.1, б.”б” ГПК-отм. е налице практика на ВКС – например определение № 211/18.05.2010 г. по ч.гр.д. № 207/2010 г., ІІ г.о. – според която това са доходите на лицето и членовете на неговото семейство, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото или движимо имущество, като евентуален източник на доходи или възможност за такива, биха дали възможност на страната да заплати държавната такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор. След като е налице практика на ВКС по поставения въпрос, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1144/12.04.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 958/2013 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: