О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
[населено място], 01.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 925 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 409 от 18.12.2009г. на Старозагорски окръжен съд постановено по гр.д. № 253/2009г., с което е отменено решение на Старозагорски районен съд от 15.06.2006г. по гр.д. №326/2004г. и вместо това е отхвърлен предявения от Е. Ж. Ш., Е.-Ю. Е. Р. и М. Г. М. против П. Б. Н., Б. Д. Н. и Х. Д. Н. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят им Х. Д. К. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС за земеделски имот – лозе от 2,5 дка в местн. „К.” в землището на [населено място], представляващо част от имот пл. № 1447 по плана на Старозагорското напоително поле от 1995г. С решението от друга страна е признато за установено по отношение на Е. Ж. Ш., Е.-Ю. Е. Р. и М. Г. М., че Д. Х. Н. – наследодател на П. Б. Н., Б. Д. Н. и Х. Д. Н. е бил собственик към момента на внасяне в ТКЗС на земеделски имот – нива от 2,008дка, находяща се в м. „К.” в землището на[населено място], имот пл. № 1447 по плана на Старозагорското напоително поле от 1995г., а понастоящем представляващ: 513 кв.м. от парцел І, кв. 424а, целият с площ 990кв.м.; 560 кв.м. представляващи парцел VІ в кв. 424а; 650 кв.м., представляващи парцел VІІ от кв. 424а и 285 кв.м. неосъществена на терена улица в кв. 424а.
Касационни жалби са подадени от ищците М. Г. М. и Е.-Ю. Е. Р., като двете жалби са с идентично съдържание. Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване на решението понеже съдът се е произнесъл по материални и процесуални въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС, а някои от тях са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовават се на несъобразяване със задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение, въз основа на което е постановено обжалваното въззивно решение. Посочени са шест въпроса, решени в противовес със съдебната практика.
Ответниците П. Б. Н. и Х. Д. Н. оспорват жалбите; молят да не бъде допускано касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът установи следното:
Предявени са първоначален и насрещен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ между две групи наследници. Ищците са наследници на Х. М. К., починал 1936т. В тяхна полза са постановени решения за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ върху лозе от 2,5дка в м. „К.” в землището на[населено място], представляващо част от имот пл. № 1447 по плана на Старозагорското напоително поле, както и върху лозе от 2,343 дка в същата местност, съставляващо имот № 1447а. Ответниците са наследници на Д. Х. Н., починал 2003г. На наследодателя е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2,008дка в строителните граници на[населено място], м.”К.”, имот № 1447, а понастоящем представляваща: 513 кв.м. от парцел І, кв. 424а, целият с площ 990кв.м.; 560 кв.м. представляващи парцел VІ в кв. 424а; 650 кв.м., представляващи парцел VІІ от кв. 424а и 285 кв.м. представляващи неосъществена на терена улица в кв. 424а. Приетите експертизи са установили, че претендираните и възстановени на страните имоти са идентични, като в картата на Старозагорското напоително поле относно имот № 1447 не са отразени граници на отделни имоти, няма разписен списък и е невъзможно идентифициране на границите. Атакуваното решение на въззивната инстанция е такова по чл. 218з ГПК/отм./, постановено след отмяна на предходно въззивно решение по същия спор. За да разреши възникналия спор съдът е извършил преценка на събраните доказателства, като в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС е назначил техническа експертиза, която обаче не е допринесла за изясняване на спора поради неоткриване на емлячните регистри. Съдът е приел за неоснователен първоначалния иск понеже според данните, представени при възстановяване на собствеността, имотът не може да бъде идентифициран чрез граници – такива не са посочени в удостоверението за декларирани полски имоти и не могат да бъдат установени от изнесеното от свидетелите и други доказателства по делото. Що се отнася до имота на наследодателя Д. Н. неговото местоположение и граници се установяват чрез посочените в легитимиращия документ – публично завещание от 20.08.1943г. съседи. Поради това съдът е уважил насрещния иск.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК почива на твърдение за противоречие на решението с практиката по следните въпроси: 1. по кои правнорелевантни факти следва да се произнася въззивната инстанция при спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ при повторното въззивно разглеждане с оглед задължителните указания на ВКС по прилагане на закона; 2. следва ли въззивния съд да уважава иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ ако няма запазени емлячни регистри, без да коментира противоречията между свидетелите и изводите на експертизите; 3. длъжна ли е въззивната инстанция да спазва стриктно задължителните указания в отменителното решение по тълкуването и прилагането на закона; 4.дава ли нормата на чл. 218з, ал.1, пр.2 ГПК конкретно разрешение за пределите, в които тълкуването в касационното решение е задължително за съда, на който е върнато делото; 5. допустимо ли е въззивният съд в изпълнение на указанията на ВКС в отменително решение служебно да назначава експертиза със същата задача като задачите на вече приетите пред първоинстанционния съд заключения; 6.отказът на въззивната инстанция да допусне събирането на доказателства за проверка на събрани такива представлява ли съществено процесуално нарушение. Обобщени така формулираните въпроси се свеждат до задължителния характер на указанията, давани в отменителното касационно решение, спрямо въззивния съд, разглеждащ спора по реда на чл. 218з ГПК/отм./ и до пределите, в които този съд се произнася спора. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 218з, ал.1 ГПК/отм./ дава пряк отговор на тези въпроси. В случая в решението на ВКС, І г.о. по гр.д. № 6026/2007г. са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба и извършване правилна квалификация на предявените искове като такива за установяване правото на собственост към минал момент, както и за евентуално събиране на нови доказателства, вкл. при необходимост назначаване на експертиза за изясняване какви земеделски земи са се водили на името на двамата наследодатели според емлячните регистри Тези указания са изпълнени от въззивния съд при новото разглеждане, въпреки че издирването на емлячни регистри е останало безрезултатно. При това положение, при надлежна квалификация на исковете, съдът е дал разрешение на спора след преценка на събраните по делото доказателства. С оглед на това не може да се приеме, че е налице неизпълнение на дадените указания от касационната инстанция и съответно, че има противоречие с т.11 на ТРОСГК № 1/2001г. и[населено място] № 822/30.12.2003г. по гр.д. № 372/2003г., на І г.о. на ВКС. Последното визира хипотеза, при която въззивният съд при новото разглеждане се е произнесъл по въпроси, по които има процесуална преклузия, каквато в настоящия случай не е налице. Не е обосновано и противоречие[населено място] № 1204 от 29.12.2008г. по гр.д. № 5268/2007г. на ВКС, ІІг.о, Решение № 2069 от 01.02.2005г. по гр.д. № 1389/2004г. на ВКС, ІVг.о. Тези решения касаят също производства по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но не са свързани с настоящето чрез разрешаване на някакъв общ процесуален или материалноправен въпрос. Приложените решения на Върховния административен съд не следва да се обсъждат, тъй като не съставляват част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Съобразно горното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано от жалбоподателите. То предпоставя наличие на неясни или непълни правни норми, подлежащи на тълкуване, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от нейната промяна поради изменение на обществено-икономическите условия. В случая тези предпоставки не са налице.
Останалите изложени от жалбоподателите съображения за необоснованост на изводите на съда въз основа на техническите експертизи и свидетелските показания имат отношение към правилността на решението, респ. към касационните основания по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Поради изложеното, тъй като не се установява наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 409 от 18.12.2009г. на Старозагорски окръжен съд постановено по гр.д. № 253/2009г. по касационните жалби на Е.-Ю. Е. Р. от[населено място], [община] и М. Г. М. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: