О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№298
гр.София, 06.08.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3441/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. П. Д. и С. К. Д. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 3381 от 01.04.2013 год. срещу въззивното решение № 56 от 27.02.2013 год. по в.гр.дело № 853/2012 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 326 от 12.05.2011 год. по гр.дело № 1298/2010 год. на Хасковския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу С. Ж. Г., Т. К. Г. и М. К. Г. иск за установяване на собственост на имот от * кв.м., представляващ част от имот с идентификатор *, целият с площ * кв.м. по КК на [населено място], при граници на претендираната част: изток-имот *, север-имот *, запад-имот * и юг-имот *.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Съгласно молба вх.№ 5742 от 10.04.2013 год., „касационните основания съгласно изискванията на чл.284, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, са неразделна част от самата жалба и са озаглавени „касационно основание”. Жалбата съдържа твърдения, че ищците/касатори/ са доказали, че им е било учредено право на ползване с решение № 124 от 01.09.1981 год. и правото си на собственост черпят на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от заповед № 313 от 10.03.1998 год. на кмета на [община], а не от заповед № 319 от 10.03.1998 год., която според жалбоподателите засяга правната сфера на трети лица, неучастващи в делото. Поддържа се, че въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че не е осъществен фактическия състав на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според касаторите, придобиването на собствеността се установява от неоспорените: писмо на кмета на [община] до Д. П. Д. по повод молба вх.№ 1092/18.06.1992 год.; заповед № 313/10.03.1998 год.; заповед № 2113/03.09.1998 год. на кмета на [община] и вносна бележка от 23.10.1998 год. за заплащане цената на имота.
Ответниците по касация С. Ж. Г., Т. К. Г. и М. К. Г. са на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ищците/сега касатори/ не са установили, че са придобили имота на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като най-напред не са доказали да им е било предоставено право на ползване върху земя от * кв.м. на основание ПМС № 26 от 1987 год. и Решение № 124 от 01.09.1981 год. Посочено е, че удостоверение № И-9/15.06.1992 год. не носи нито подписи на лицата-негови издатели, нито каквито и да било подписи, а направената върху него заверка, че е вярно с оригинала, не може да санира този порок. Според въззивния съд, от същия порок страда и удостоверение № И-9/18.11.1997 год. Съдът е приел по-нататък, че при издаването на заповед № 319 от 10.03.1998 год. са били допуснати нарушения на процедурни правила: делото не съдържа като доказателство протокол № 4 от 18.02.1998 год. на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че същата заповед да е била връчена на собствениците на земите и ползвателите, които могат да я обжалват. Прието е, че няма данни и заповед № 2113 от 10.09.1998 год. да е била съобщена по реда на ГПК на ползвателите и на собствениците. Накрая, въззивният съд е приел и че ответниците са изпълнили изцяло и докрай процедурата по възстановяване на собствеността върху спорния имот по ред и начин, достатъчен да бъде противопоставен на претенцията на ищците/касатори/ на соченото от последните основание.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
На първо място, жалбоподателите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата и който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешение, дадено с обжалваното въззивно решение.
К. не са посочили и влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които един или друг материалноправен или процесуалноправен въпрос да е разрешаван в противоречие с обжалваното въззивно решение. Ето защо, липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Твърденията в касационната жалба, към които изцяло препраща молбата с вх.№ 5742 от 10.04.2013 год., представляват оплаквания срещу правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тези оплаквания, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка една касационна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК ще следва да бъде разглеждана по реда на чл.290 ГПК, което би обезсмислило въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 27.02.2013 год. по в.гр.дело № 853/2012 год. на Хасковския окръжен съд по жалба вх.№ 3381 от 01.04.2013 год. на Д. П. Д. и С. К. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/