4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
[населено място], 12.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1018 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 859 от 29.06.2011г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 359/2011г., с което е отменено решение № 4598 от 28.12.2010г. на Варненски районен съд по гр.д. № 8844/2008г. за допускане на съдебна делба на недвижими имоти – поземлен имот и жилищна сграда на два етажа в [населено място],[жк], [улица] вместо това е отхвърлен иска на Я. П. И. и К. И. В. за съдебна делба на първия етаж от жилищната сграда; допусната е съдебна делба на втория жилищен етаж от сградата ведно със съответстващите му идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, между съделители и при квоти, както следва: К. И. В. – * ид.ч., С. П. С. и Н. С. П. – * ид.ч. в съпружеска имуществена общност; изключени са от делбата на този имот Я. П. И. и В. Я. Т..
Жалбоподателите С. П. С. и Н. С. П. обжалват решението само в частта относно делбата на втория жилищен етаж. Претендират за отхвърляне на този иск, тъй като имотът е тяхна собственост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че решението е постановено по важен процесуалноправен въпрос, свързан с точното прилагане на закона, а именно дали при нередовност на исковата молба, констатирана от въззивния съд, той следва да измени извършения доклад и порочните действия, като даде възможност на ищеца да поправи нередовната искова молба, вкл. и да представи нови доказателства, а на ответника – да допълни отговора си и също са представи нови доказателства. На второ място поставят въпроса за приложение на нормата на чл. 77 ЗС /погрешно е посочен ГПК/ относно възникването на правото на собственост в резултат на извършен строеж и по-конкретно чия собственост е обект в сграда, за който е учредено право на строеж на съсобственик, ако към момента на завършване на грубия строеж на обекта правото на строеж е вече погасено по давност. На трето място, обосновават наличие на колизия между принципа на процесуална икономия и въведените в чл. 266 ГПК преклузии с принципа на дирене на обективната истина.
Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й. Предмет на делбата е поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в [населено място],[жк], [улица], по кадастрална карта на [населено място], с площ от * кв.м./стар идентификатор-пл.№*, кв.*, парцел *./, и построената в имота жилищна сграда с идентификатор * на два етажа и таван, ведно с *% ид.ч. от общите части на сградата, като всеки етаж представлява самостоятелно жилище.
За да допусне делбата на втория жилищен етаж между ищеца К. В. и ответниците С. П. С. и Н. С. П. съдът е установил следното: Към 1967г. дворното място е било собственост на съпрузите А. и П. Й.; същата година е одобрен проект за етажно застрояване на мястото на два етапа. През 1970г. съпрузите са дарили на дъщеря си Я. П. И. * кв.м. ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ * от кв. * по плана на [населено място] ведно с правото на строеж на втори, надпартерен етаж от жилищната сграда в същото дворно място. Я. И. от своя страна е дарила на съпруга си К. В. * кв.м. от дворното място ведно с правото на строеж, което ще бъде реализирано съвместно. През 1974г. Я. И. е дарила на сестра си С. П. А./С./ собствените си * кв.м. от дворното място ведно със съответното право на строеж на втория надпартерен етаж от сградата. На името на С. С. е издадено през същата година разрешение за извършване на надстройка на съществуващата едноетажна жилищна сграда.
При тези данни относно вещните права и с оглед безспорното обстоятелство, че етажът е изграден изцяло от С. и Н. С., съдът е счел, че вторият етаж е съсобствен между К. В. /като носител на половината от правото на надстрояване, прехвърлено му от съпругата му Я./ и съпрузите С. и Н. С. /като С. С. е носител на другата половина от правото на надстрояване, което е реализирано по време на брака им/. Също така е намерил, че притежаваната от К. В. част не е съпружеска имуществена общност понеже правото на надстрояване е дарено и липсва принос на съпругата Я. И. в строителството. Затова е допуснал делбата между посочените лица с квота * за К. В. и * за съпрузите С..
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателите се позовават на разрешаване на процесуален въпрос в противоречие с практиката и от значение за точното прилагане на закона, свързан с правомощията на въззивната инстанция при нередовна искова молба, изменение /поправка/ на доклада и даване възможност на страните да ангажират нови доказателства. Доводите са се основават на дадените от въззивният съд указания на ищците за отстраняване нередовности на исковата молба и допуснатите от този съд нови писмени доказателства, свързани с новоуточнените обстоятелства. Същевременно, въпреки допълването на доклада и приемането на нови доказателства относно сключените между праводателите и между съделителите граждански бракове, съдът на основание чл. 266, ал.1 ГПК е отказал да приеме и да обсъжда наведените за първи път от ответниците по иска/жалбоподатели във въззивното производство и сега касатори/ възражения за привидност на договора за дарение между Я. И. и съпруга й К. В. и за придобиване по давност на цялата жилищна сграда и на отделните й етажи.
Липсва противоречиво разрешаване на въпроса в практиката с оглед представеното решение от 02.10.2007г. по гр.д. № 1278/2006г. на ІІІг.о., според което произнасянето по съществото на спора при нередовна искова молба води до недопустимост на постановените решения. В настоящия случай съдът е предприел действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба и приемане на доказателства във връзка с уточнените обстоятелства. Поради това исковата молба не е останала нередовна. От друга страна, съдът не е допуснал разглеждане на нови възражения на въззивниците и нови доказателства във връзка с тях като се е позовал на чл. 266, ал.1 ГПК и на изричните указания на първоинстанционния съд в доклада, че ответниците следва да ангажират доказателства за самостоятелните си права върху имота. Доводите на касаторите са свързани с приложението на забраната на чл. 266, ал.1 ГПК за сочене на нови обстоятелства, но представеното решение е по отменения ГПК и не разглежда такъв въпрос.
Не е налице основание за касационен контрол и по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК доколкото по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при нередовна искова молба са постановени решения в производство по чл. 290 ГПК които съставляват задължителна практика и на които обжалваното решение не противоречи, като: Решение № 556/2010 от 10.01.2011г. по гр.д. № 1019/2009г. на ІІ г.о., Решение № 341 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г. на ІІ г.о., Решение № 429/10 от 21.06.2010г. по гр.д. № 1151/2009г. на І г.о.
Вторият правен въпрос, визиран в изложението, е чия е собствеността върху обект в сграда, за който е учредено право на строеж, ако грубият строеж на обекта е извършен след погасяването на правото на строеж по давност. Този въпрос не е обсъждан от съда в обжалваното решение, защото такива доводи не са били заявени своевременно в процеса, а се правят за първи път в касационната жалба. Поради това разглеждането им е недопустимо. Наведеният от касаторите по-общ въпрос за момента на придобиване на правото на собственост вследствие на учреденото право на строеж е разрешен от съда въз основа на събраните доказателства относно носителите на правото на строеж и твърденията на ищците за извършването на строежа, направени в уточнението на иска, които не са били оспорени от ответниците. Ето защо няма място за противоречие с цитираното ППВС № 5/72г. което постановява, че моментът на придобиването се определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
Поставеният на последно място въпрос за колизията между принципите на процесуална икономия и диренето на обективната истина не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Процесуалният закон прогласява в чл. 10, че съдът осигурява възможност на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Същевременно в чл. 13 е прогласен принципът на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Предвидените преклузии целят да стимулират страните своевременно да наведат всичките си възражения и представят всичките си доказателства, така че да се предотврати ненужно забавяне на делото поради посочване на нови обстоятелства и доказателства. Когато обаче страните не са могли да наведат възражения и да ангажират доказателства навреме по независещи от тях причини законът предвижда достатъчно гаранции за правата им – чл. 133, пр. последно, чл.147, чл. 148, чл.266, ал.2, чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Както вече бе посочено по конкретното дело въззивниците не са предявили в отговора на исковата молба възражение за придобиване по давност, нито за нищожност на договора за дарение между Я. И. и К. В.; не са ангажирали доказателства за самостоятелните си права върху имота, въпреки дадените от съда указания в доклада, поради което по-късно наведените такива са преклудирани. Ето защо констатираната нередовност на исковата молба, свързана с липса на твърдения относно момента на сключване на браковете между наследодателите и между страните, и с момента на завършване на сградата, не може да обоснове възобновяване на възможността на ответниците да навеждат нови възражения, несвързани с новоуточнените обстоятелства.
Предвид изложеното след като не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 859 от 29.06.2011г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 359/2011г. по касационната жалба на С. П. С. и Н. С. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: