О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№36
гр.София, 30.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 553/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.307 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. К. Т. от [населено място] срещу определение № 80 от 31.03.2011 год. по гр.дело № 344/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е върната подадената молба вх.№ 705 от 15.11.2010 год. за отмяна на влязлото в сила решение № 241 от 25.06.2010 год. по гр.дело № 775/2009 год. на ВКС, І г.о. С атакуваното с молбата за отмяна касационно решение е било отменено въззивното решение № 332 от 03.11.2008 год. по гр.дело № 461/2008 год. на Пернишкия окръжен съд и са отхвърлени предявените от наследниците на З. К. Г., починал на 01.05.1963 год., срещу П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. искове по чл.124, ал.1 ГПК/чл.97, ал.1 ГПК, отм./ и чл.108 ЗС за ливада с площ * * дка, шеста категория, в строителните граници на [населено място], общ.К., съставляваща парцел * от кв.* по плана от 1992 год.
С частната жалба се поддържа, че молбата за отмяна е била придружена от изложение, в което подробно били описани основанията за отмяна на влязлото в сила касационно решение.
Ответникът по частната жалба Й. Т. К. от [населено място] счита, че молбата за отмяна съдържа всички изисквания за нейното уважаване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
В молбата за отмяна на влязлото в сила касационно решение се поддържа, че съставът на ВКС, І г.о. е допуснал грешки по приложението на чл.79, ал.1 З.., която разпоредба се отнася до делбата на наследство и не намира приложение спрямо придобивната давност. Поддържа се по-нататък, че погрешно било прието, че давността е започнала да тече от 1992 год. Твърди се, че ако е бил обсъдил всички доказателства по делото, касационният съд е щял да установи, че давността в полза на ответниците по делото е започнала да тече не от датата на решението на поземлената комисия, с което се признава правото на възстановяване на собствеността – 30.10.1992 год., а от датата, на която е влязло в сила решението за възстановяване на собствеността върху земеделската земя – 09.11.2000 год.
С разпореждане от 17.11.2010 год. молбата за отмяна е била оставена без движение за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията.
За втори път молбата е била оставена без движение с разпореждане на председателя на Радомирския районен съд от 21.01.2011 год. с указания за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на влязлото в сила решение.
С молба от 03.02.2011 год. е представено изложение на основанията за допускане на отмяна на влязло в сила решение. В нея се поддържа, че давността в полза на ответниците е била прекъсната с влизане на ЗСПЗЗ в сила, с подаване на заявление от наследниците на З. К. Г. за възстановяване на собствеността, с постановяване на решение № 6/30.10.1992 год. и на окончателното решение на поземлената комисия от 19.11.2000 год., едва след което наследниците на З./З./К. Г. са могли да предявят иска за собственост. Поддържа се, че влязлото в сила решение на ВКС е в противоречие с доказателствата по делото, а и не било обсъдено и обстоятелството, че фактически възстановената процесна земя вече била променена като парцел-урегулиран поземлен имот, тъй като е включена в регулационния план на [населено място] от 1993 год.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното определение за връщане на молбата за отмяна е законосъобразно.
Основанията за отмяна на влезли в сила решения са изброени изчерпателно в чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК и не могат да се прилагат разширително, защото въз основа на тях се посяга на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Отмяната на влезлите в сила решения по чл.303 ГПК е средство за защита срещу порочни влезли в сила решения, само когато тяхната неправилност се дължи на някое от посочените в алинея първа на този законов текст основания. В производството за отмяна не подлежат на проверка доводи за нарушение на материалния закон или за необоснованост на влязлото в сила решение, а основания за отмяна поради съществени процесуални нарушения съгласно чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК са само онези нарушения, допуснати от съда, които са довели до лишаване от възможност за страната да участва в делото /напр. не е била призована за заседанието, в което делото е решено или когато призоваването е било несвоевременно и страната не е могла да се подготви/ или не е била надлежно представлявана. Оплакванията за неправилност на атакуваното влязло в сила решение на ВКС, І г.о. не могат да се квалифицират като основания от категорията на изброените в чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл.303 и сл.ГПК не е за обжалване на решението.
В случая,частната жалба не съдържа и конкретно посочени недостатъци на обжалваното определение за връщане на молбата за отмяна, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 80 от 31.03.2011 год. по гр.дело № 344/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/