3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
[населено място], 11.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 326 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от Е. Н. К. от [населено място] частна жалба срещу определение № 247 от 14.05.2012г. по гр.д. № 584/2012г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 20 от 28.02.2012г. на Сливенски окръжен съд по гр.д. №392/2011г. Според жалбоподателката съдът неправилно е приел, че цената на иска е под 5 000лв., тъй като данъчната оценка на имота, предмет на атакуваната сделка, надхвърля посочената сума.
Ответницата по частната жалба С. П. Д. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалвания съдебен акт, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Сливенски окръжен съд по гр.д. №392/2011г. е въззивно и е приключило с постановяване на решение №20 от 28.02.2012г., с което е отменено първоинстанционното решение и е уважен предявения иск по чл. 227 ЗЗД за отмяна на дарение на следния недвижим имот: * ид.ч. от имот пл. № * в кв. * по плана на С.,[жк], целия с площ * кв.м., заедно с две западни стаи от жилищната сграда и навеса до тях, обособени в самостоятелен жилищен обект. При предявяване на иска въз основа на издадено съдебно удостоверение е постъпило писмо от Общинска администрация – С., което сочи, че данъчната оценка на имот с административен адрес : [населено място], ул. Дим. Пехливанов-Д.” № *-а е 10136,70лв., от които: земя * кв.м. – 3 488,10лв., жилище *кв.м – 4910,40лв. и навес * кв.м. – 1738,20лв. /л. 28 от първоинстанционното дело/. Извършено е уточнение на исковата молба като имотът е описан съгласно влязлата в сила кадастрална карта и е приложена скица. Видно, че при одобряването на кадастралната карта двата имота с планоснимачни номера са обособени в два отделни поземлени имота – имот №* е с идентификатор * с площ * кв.м., а имот №* е с идентификатор * с площ * кв.м., като сградите на ищцата са в имот *. В уточнението на исковата молба ищцата е посочила, че цената на иска е 10 136,70 лв. Тя е била освободена от заплащане на държавна такса и въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 70, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, ІV г.о. е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради това, че цената на иска е 4054,68лв., т.е. не надхвърля 5000лв.
При горните данни Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е неправилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й след изменението в ДВ бр. 100/2010г., която е приложима към настоящата касационна жалба, подадена на 26.03.2012г., постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е приел, че цената на иска е 4 054,68лв., която сума се получава при пресмятане на * от данъчната оценка на имота 10 136,70лв. Съдът обаче не е взел предвид, че цената на иска е била изрично посочена от ищцата по указание на съда в размер на 10 136,70лв. и е останала непроменена в срока по чл. 70, ал.1 ГПК. Поради това именно горната сума се явява цена на иска. А и при извършеното пресмятане съдът не е отчел, че предмет на сделката са * идеални части от поземлен имот, но постройките са прехвърлени изцяло, така че изчислението е неточно /само оценката на постройките надвишава 5 000лв./. Видно от писмото на Общинска администрация – С., че данъчната оценка се отнася за декларирания от ответницата по иска имот /придобит именно чрез атакуваната сделка/, поради което е налице съответствие между земята и сградите, обект на спора и тези, посочени в данъчната оценка.
При горните данни цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК навишава 5 000лв. Затова обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е допустимо. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на предходния състав за разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 247 от 14.05.2012г. по гр.д. № 584/2012г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Н. К. от [населено място] против решение № 20 от 28.02.2012г. на Сливенски окръжен съд по гр.д. №392/2011г. № 204 от 05.06.2012г. по гр.д. № 781/2011г.
ВРЪЩА делото на същия състав на Върховния касационен съд за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: