О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
гр.София, 16.05.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1884/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 110 от 14.01.2014 год. на Е. Г. Н. от [населено място], обл.Б., срещу въззивното решение № 4916 от 03.12.2013 год. по в.гр.дело № 605/2013 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2474 от 22.05.2013 год. по гр.дело № 15/2011 год. на Разложкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.108 ЗС срещу И. Р. Ю. и А. Г. Ю. за предаване владението на ? идеална част от УПИ ІV-167 в кв.10 по плана на [населено място], целият с площ 525 кв.м., ведно с ? идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда в имота, ? ид.ч. от прилежащото избено помещение и таван и съответните идеални части от общите части на сградата и е било отхвърлено искането за отмяна на констативен нотариален акт № 26, т.ІІ, рег.№ 1502, нот.дело № 188/2009 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като е приложена практика на Върховния касационен съд, на която според жалбоподателката, противоречи въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 74 от 11.01.2011 год. са били предявени: а) иск по чл.26, ал.2, предл.пето ЗЗД за прогласяване за нищожен като абсолютно симулативен сключения на 11.09.2008 год. договор за покупко-продажба на ? ид.ч. от УПИ ІV-167 в кв.10 от 525 кв.м. по плана на [населено място], ведно с ? ид.ч. от построената в имота двуетажна жилищна сграда, ? ид.ч. от прилежащото избено помещение и таван, както и съответните части от общите части на сградата, оформен с нотариален акт № 22, т.VІІ, рег.№ 5795, нот.дело № 1134/2008 год.; б) иск по чл.108 ЗС за предаване владението на ? ид.ч. от УПИ ІV-167 в кв.10 от 525 кв.м. по плана на [населено място], ведно с ? ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в имота със застроена площ 120 кв.м., ведно с ? ид.ч. от прилежащото избено помещение и таван, както и съответните части от общите части на сградата; в) искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 26, т.ІІ, рег.№ 1502, нот.дело № 188/2009 год.
С определение от 13.01.2011 год. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение за отстраняване на констатирани нередовности, като е постановено и да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което ищцата да се снабди с удостоверение за данъчна оценка на процесния имот.
С молба от 18.02.2011 год. ищцата е представила удостоверение изх.№ 11.00-31/31.01.2011 год. за данъчна оценка, издадено от [община] /л.55 от делото/, осем броя поправени искови молби, както и квитанция за довнесена държавна такса за образуване на делото /л.51/.
От представеното удостоверение е видно, че данъчната оценка на целия имот УПИ ІV-167 в кв.10 от 525 кв.м., заедно с двуетажната жилищна сграда, построена в него, възлиза на 9 849,60 лева.
Предмет на спора по иска по чл.26, ал.2, предл.пето ЗЗД е действителността на договора от 11.09.2008 год. по нотариален акт № 22, т.VІІ, рег.№ 5795, нот.дело № 1134/2008 год. за покупко-продажба на ? идеална част от УПИ ІV-167 в кв.10, ведно с ? идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда, ? ид.ч. от избеното помещение и таван, както и съответните части от общите части на сградата. Цената на иска се определя съгласно чл.69, ал.1, т.4, предл.второ ГПК върху ? идеална част от 9 849,60 лева – данъчната оценка на целия имот, или възлиза на 4 924,80 лева.
Предмет на ревандикационната претенция е установяване правото на собственост и предаване на владението на ? ид.ч. от УПИ ІV-167 в кв.10, ведно с ? ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в имота, ведно с ? ид.ч. от прилежащото избено помещение и таван и от съответните части от общите части на сградата. Съобразно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК цената на иска по чл.108 ЗС се определя върху ? идеална част от данъчната оценка на целия недвижим имот или се равнява на 4 924,80 лева.
С първоначалната искова молба ищцата не е посочила цена на предявените искове, като е внесла минималната държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева. С молбата от 18.02.2011 год. довнесла още 80 лева държавна такса, като в представените екземпляри от поправена искова молба вписала за цена на двата иска общо сумата 9 849,60 лева, т.е. данъчната оценка на целия УПИ ІV-167 в кв.10, заедно с двуетажната масивна жилищна сграда, построена в него. Както се посочи, обаче цената на всеки един от двата обективно съединени иска се определя върху ? идеална част от данъчната оценка на целия имот или възлиза на по 4 924,80 лева. Очевидно е, че първоинстанционният съд е възприел за цена на всеки от предявените искове стойността на ? ид.ч. от данъчната оценка на целия недвижим имот, тъй като не е разпоредил да се довнася допълнителна държавна такса към сумата 50 лева + 80 лева /внесена съответно с исковата молба и молбата от 18.02.2011 год./. Следователно, цената на всеки от двата иска е под 5 000 лева, поради което касационното обжалване на въззивното решение е изключено по силата на чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати образуваното въз основа на нея производство като недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 110 от 14.01.2014 год. на Е. Г. Н. от [населено място], обл.Б., срещу решение № 4916 от 03.12.2013 год. по в.гр.дело № 605/2013 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1884/2014 год. на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: