3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1111
С., 01.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 928 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], чрез процесуалния й представител юрисконсулт Д. К., против решение № 77 от 25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 138 по описа за 2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 605/2010 г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявените от Н. Б. К., В. М. К., Б. М. К. и Р. М. К. против [община] ревандикационен иск по отношение на апартамент в [населено място], [улица], втори надпартерен етаж, заедно с изба и таванско помещение, придобит като обезщетение чрез признаване на право на собственост при условията на чл.2, ал.5 З. с решение от 28.09.2002 г. по адм. д. № 276/1999 г. на В. и иск по чл.109 ЗС [община] да преустанови неоснователните си действия върху същия имот, като възстанови за своя сметка имота в състоянието му по одобрен архитектурен проект, а именно: изгради премахнатата стена откъм съседния апартамент и отвори входа на жилището, както са означени на приподписаната от съда скица на вещото лице.
Ответниците по касационната жалба Н. Б. К., В. М. К., Б. М. К. и Р. М. К., чрез пълномощника си адвокат П. С., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Апелативният съд е приел, че с решение от 28.09.2002 г. по адм. дело № 276/1999 г. на Варненския окръжен съд е признато правото на обезщетение чрез признаване правото на собственост в полза на Н. Б. К. и М. Б. К. върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица], втори надпартерен етаж, с площ от * кв. м., ведно с изба № * с площ от * кв. м., таванско помещение № * с площ от * кв. м., заедно с * ид. части от общите части на сградата и дворното място, на основание чл.2, ал.5, пр.2 З., като в това производство [община] е участвала като заинтересована страна. Община е придобила процесния обект срещу отчуждена собственост на Б. К.. С отговора на исковата молба, единственото изразено становище по иска пред първата инстанция, [община] не е оспорила правото на обезщетение по реда на чл.2, ал.5 З. с реален обект – твърденията в молбата са, че преустройството на имота е извършено законно, а в резултат на реституционното решение между страните е възникнала съсобственост по отношение на съществуващия апартамент на втори надпартерен етаж, който е с площ от * кв.м. и основното възражение е, че реституционното решение не определя квоти в съсобствеността, като именно това възражение подлежи на разглеждане от първоинстанционния и въззивния съд. Счетено е, че направените възражения с въззивната жалба, че ищците не са имали право на обезщетяване по способа на чл.2, ал.5, изр. последно З., защото имотът, даден им като обезщетение, не отговаря на благоустройствените изисквания за реституция, тъй като такова становище е изразено от ВАС в решение №12071/19.12.2003 год. по адм.д. 8534/2003 год., е процесуално недопустимо по най-малко две причини – на първо място, то е несвоевременно направено, на осн. чл. 266, ал.1 ГПК, тъй като едва пред въззивната инстанция се навежда ново твърдение – за липса на условията по чл. 2, ал.5 З. за обезщетяване с реален имот, а на второ място, недопустимо е [община] да иска упражняването на косвен съдебен контрол върху решението по З., тъй като разрешенията, дадени в ТР 6/2006 год. на ОСГК и в цитираната от въззивника съдебна практика, касаят права на страни, неучаствали и без право на жалба в реституционното административно производство. Решенията в административното производство нямат сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешават материалноправен съдебен спор. Тези решения, обаче, имат задължителна сила за страните, участници в административното производство, поради което и [община] е следвало да релевира възраженията си за липса на предпоставките по чл. 2, ал.5 З. за обезщетяване с реален имот на ищците именно в административното производство. Прието е, че имотът, даден като обезщетение, съществува като реален обект на собственост и ищците са доказали твърдяното придобивно основание.
К. счита, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като отказа на съда да извърши косвен съдебен контрол по отношение решението по З. противоречи на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС и на практиката на съдилищата по приложените решения. Посоченото тълкувателно решение приема допустимост на косвения съдебен контрол върху административните актове по възстановяване на собствеността при регламентирано в З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС специално административно производство за отмяна на отчуждаването. В решение от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1049/2008 г. на В. е извършен косвен съдебен контрол именно на заповед за отмяна на отчуждаването, а с решение № 1194 от 7.09.2005 г. по гр.д. № 615/2004 г., ВКС, ІV г.о. са преценени предпоставки за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, т.е. по силата на закона. Даденото тълкуване не може да бъде съотнесено към съдебното административното решение за обезщетяване по З., постановено с участието в производството на [община], а съответно не е удостоверено наличието на противоречие с практиката на ВКС или противоречива съдебна практика.
Независимо от изложеното касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като липсват доводи в касационната жалба, както и формулиран правен въпрос във връзка с извода на въззивния съд, че възражението относно материалната законосъобразност на решението по чл.2, ал.5 З. не подлежи на разглеждане, тъй като не е своевременно заявено, а съответно и касационната инстанция не би могла да се произнесе по това възражение.
В обобщение не се установи наличие на хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 138 по описа за 2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: