О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№72
София, 24.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 50 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма],[населено място], чрез пълномощника му адвокат М. К., против определение № 689 от 17.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 346/2010 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено протоколно определение от 19.10.2010 г. на Районен съд-Габрово за прекратяване производството по гр.д. № 844/2010 г.
Ответникът Р.”Р.”,[населено място] не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално по основателността на частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима, като за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на [фирма],[населено място], в която се твърди, че страните са съсобственици на поземлен имот 372 с площ от 5689 кв.м., за който са отредени два УПИ, идентичен с дворище пл. № 1093а и № 1093. Тъй като въз основа на представени от ответника документи за правото на собственост, в С. по геодезия, картография и кадастър ответната кооперация е вписана като единствен собственик на имота, е поискано да се приеме за установено, че нотариален акт № 78, том VІІ, дело 2032/98 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт № 26, том І, дело № 122/2000 г. се признава правото на собственост на Р.”Р.”,[населено място] върху южната реална част от триетажна масивна смесена административна сграда, намираща се на [улица],[населено място], която сграда е построена върху собствено дворно място, съставляващо дворище пл. № 1093а от кв.45 по плана на[населено място], а не признава правото на собственост на Р. „Р.” върху дворище пл.№ 1083а от кв.45 по плана на[населено място], съставляващо УПИ І-372 за хотел и УПИ ІІ-372 за общежитие и обществено обслужване. Съдът е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за установяване, че ответникът е собственик на южната реална част от триетажната сграда и отрицателен установителен иск, че ответника не е собственик на описания терен. Счетено е, че исковете са недопустими, тъй като ищецът не е заинтересован да предяви положителен установителен иск, тъй като не е засегнато негово материално право, а по отношение на втория иск е налице сила на пресъдено нещо по решение № 247 по гр.д. № 241/2001 г. на Окръжен съд-Габрово, с което са отхвърлени предявените от [фирма] искове по чл.108 ЗС и чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване, че е собственик на дворище пл. № 1093а и 1093 от кв.45 по плана на града и искането за отмяна на нотариален акт № 78, том VІІ, дело 2032/98 г. С атакуваното определение е потвърден извода за недопустимост на исковете, като допълнително са изложени съображения, че с положителния установителен иск се предявяват чужди права.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводите жалбоподателя за наличието на съсобственост върху терена, за който са отредени два урегурилани поземлени имота, за наличието на спор с ответника, който чрез представяне на документи се легитимира пред трети лица като собственик, като влезлите до настоящия момент в сила съдебни актове не са уредили отношенията между страните, а отхвърлянето на исковете по чл.97 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС за признаване, че [фирма] е собственик на цялото дворище и предаване владението му, означава само, че не е единствен собственик на имота, а не че липсва съсобственост.
Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК преценката за наличието на основание за допускане на касационно обжалване се извършва съобразно формулирания от касатора правен въпрос, т.е. въпроса, който е от значение за изхода по конкретното дело и е разрешен в обжалвания въззивен акт. В настоящия случай липсва формулиран правен въпрос спрямо който да се прецени наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК. Приложените определения на ВКС са постановени по процесуални спорове, които нямат общи факти с настоящия, поради което не е удостоверяват и наличието на противоречие на изводите на въззивния съд относно недопустимостта да се предявяват чужди права и относно наличието на сила на пресъдено нещо с даденото в тях тълкуване.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 689 от 17.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 346/2010 г. на Окръжен съд-Габрово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: