О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№505
гр.София, 18.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 617/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. В. П. и С. И. П. са подали касационна жалба вх.№ 47396 от 02.05.2012 год. срещу въззивното решение от 15.03.2012 год. по гр.дело № 170/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ-а гражданско отделение, с което е оставено в сила решението от 17.02.2010 год. по гр.дело № 411/2007 год. на Софийския районен съд, 28-ми състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Г. А. Б., М. А. Б./заместена в процеса по чл.120 ГПК, отм. от Т. Т. Т./, П. И. П., П. Н. П. и Столична община иск за установяване собствеността на основание давностно владение за периода след 29.02.1996 год. върху недвижим имот № */стар */ от к.л.№ * от кад.план на [населено място], м.”К. в.”, с площ * дка, при съседи: имот пл.№ *, имот пл.№ *, имот пл.№ *, имот пл.№ *, имот пл.№ *, имот пл.№ * и имот пл.№ *, въз основа на давностно владение от С. В. И. до 12.09.2009 год. и от тази дата лично от ищците, по все още неприложен регулационен план – имот * с площ от около * кв.м., имот * с площ от около * кв.м. и имот от около * кв.м., отреден за улица.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните процесуалноправни въпроси: а/ в случай, че свидетелските показания, събрани с оглед установяване на осъществено давностно владение, не съдържат доказателства за конкретната площ на имота, и го индивидуализират по местонахождение характеристики на самия имот /с какво е застроен, какво е предназначението му, за какво се ползва/, но не и по конкретни граници, съгласно планове, то следва ли съдът да ги преценява като годни доказателства за установено и упражнявано давностно владение или единствено свидетелски показания, в които са налице твърдения за точна площ на имота и за всички граници, могат да се приемат за годни доказателства за установяване на установено и осъществявано владение?; б/ длъжен ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на влязло в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на земеделски земи, с което се легитимира ответник по положителен установителен иск за собственост, когато легитимацията на ответника е оспорена и в процеса на представени доказателства, че решението е нищожно и незаконосъобразно? Твърди се, че по втория въпрос въззивното решение противоречи на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. К. поддържат и че съдилищата не са се произнесли по предявените в процеса искове в отклонение от ППВС № 1/1985 год. и тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, т.10.
П. В. П. е подала отделно касационна жалба вх.№ 47420 от 02.05.2012 год. с оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за нарушение на материалния закон, съществено нарушени на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 21 от 04.02.2011 год. по гр.дело № 1327/2009 год. ІІ г.о., решение № 427 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 3255/2008 год., ІІ г.о. и решение № 798 от 16.11.2010 год. по гр.дело № 3303/2008 год., І г.о. и б/ недопустимост – решението било постановено между страни, които не са конституирани преди постановяване на първоинстанционното решение – ответницата Б. е починала.
Ответниците по касация Г. А. Б. и Т. Т. Т. са на становище, че двете жалби не следва да се допускат до касационно разглеждане.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че не е установено ищците/сега касатори/ да са упражнявали владение върху процесния имот: свидетелите не го индивидуализирали по площ и граници, нито бил установен периода на ползване и намерението за своене; не било установено и какво е било отношението на ищците/касатори/ към имота и дали са искали да го своят или да го облагородят за общо ползване; не било доказано, че владението е несъмнително – същото било смущавано с предявяване на претенции от трети лица – част от имот пл.№ 297/идентичен с процесния/ бил възстановен на Б. по подадено от тях заявление с решение № 8789/10.06.2004 год. на ОСЗГ”О. купел”.
Прието е по-нататък, че не е установено и С. И. да е упражнявала владение върху имота и да го е предала на ищците/касатори/ при продажбата на съседните два имота и доколкото същата не е техен праводател по отношение на процесния имот, не са налице основания за присъединяване на владението. Според въззивния съд, дори да е било установено владение през посочения период, налице е пречката по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ-давността за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от 22.11.1997 год., а исковата молба е подадена на 10.01.2007 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
К. твърдят в исковата си молба, че са станали собственици въз основа на изтекла десетгодишна придобивна давност. Сочат, че тяхната праводателка С. В. И., от която с договор за продажба от 12.09.2002 год./нот.акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело №*/* год./ закупили имот пл.№ * с площ * кв.м. и * ид.ч. от имот пл.№ * с площ * кв.м., владяла процесния, съседен на тях имот пл.№ * с площ от * дка, считано от 29.02.1996 год. Поддържат, че владението на И. продължило до датата на закупуване от тях на съседните на процесния имоти – 12.09.2002 год., когато тя им преотстъпила владението, а те продължили да го осъществяват до датата на завеждане на иска – 10.01.2007 год.
Предвид множеството основания, които въззивният съд е посочил за отхвърляне на иска, поставените от касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не са от значение за изхода на делото. Безспорно е, че по отношение на процесния имот касаторите не се явяват правоприемници на лицето, от което на 12.09.2002 год. закупили съседни имоти, т.е. С. В. И. няма качеството на праводател по смисъла на чл.82 ЗС. В. решение е основано на липса на отношение праводател-правоприемници между С. И. и ищците/касатори/ и е прието, че не са налице условията за присъединяване на владението. Процесният имот не е бил предмет на сключена между тях сделка, нито е настъпило правоприемство чрез наследяване. К. могат да се позовават само на своето владение, което твърдят да са упражнявали от 12.09.2002 год. Предвид на това, даже свидетелските показания да са годни доказателства за доказване на площта и границите на имота, този въпрос не е от значение за изхода на делото, ако ищците/касатори/ не са владяли имота в продължение на десет години съгласно чл.79,о ал.1 ЗС.
По същите съображения, не е от значение за изхода на делото и въпросът за осъществявания косвен съдебен контрол за валидност на влязло в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на земеделски земи.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и за проверка на оплакването за недопустимост. Ответницата М. А. Б. е починала на 21.12.2009 год., т.е. след приключване на устните състезания по гр.дело № 411/2007 год. на Софийския районен съд, 28-ми състав, проведени на 16.12.2009 год. След постановяване на първоинстанционното решение на 17.02.2010 год., с определение от 18.02.2010 год. районният съд е прекратил производството по отношение на починалата страна и е конституирал на нейно място законния й наследник Т. Т. Т.. Съгласно чл.182, ал.1, б.”б” във връзка с чл.182, ал.2, предл.второ ГПК/отм./, когато страната е починала след свършване на устните състезания, производството се спира след постановяване на решението по делото.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по двете жалби срещу въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.03.2012 год. по гр.дело № 170/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ-а гражданско отделение по жалба вх.№ 47396 от 02.05.2012 год. на П. В. П. и С. И. П. и по жалба вх.№ 47420 от 02.05.2012 год. на П. В. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/