1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№907
С., 17.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 505 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. М. М. и Р. М. Т., чрез пълномощника им адвокат Н. М., против решение № 308 от 7.01.2011 г., постановено по гр.д. № 519/2009 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е отменено решение № 112 от 22.10.2009 г. по гр.д. № 328/2009 г. на Районен съд-Девин за извършване на делба чрез изнасяне на имотите на публична продан и е постановено друго за прекратяване на съсобствеността на допуснатите до делба имоти по реда на чл.292 ГПК /отм./
Ответниците по касационната жалба В. В. П. и Д. В. Т. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
До съдебна делба са били допуснати три недвижими имота. Отчитайки представените във въззивното производство доказателства – одобрен инвестиционен проект – за реална поделяемост на два дяла на единия от делбените имоти и преустройване на изба в офис, Смолянския окръжен съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК /отм./. Изложени са съображения, че стойността на строително-монтажните работи е 937.04 лв. /като довършителните работи на стойност 4485.90 лв. не следва да бъдат критерий при преценка значителността на преустройството с оглед стойността му/, а стойността на имота, който ще се преустрои в два обекта е 36722.80 лв., като самото преустройство няма да създаде голямо неудобство, тъй като включва основно изграждането на нов санитарен възел в едностайния апартамент, изграждането на неголям брой преградни стени, като не се засягат носещи стени и изграждането на нова врата в съществуващ прозоречен отвор на избено помещение № 2 за да се обособят две избени помещения към едностайния и двустайния апартамент, на който се разделя имота.
К. считат, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан, като са развили тезата, че одобрения инвестиционен проект е незаконен. Позовават се на противоречие с практиката на ВКС, а именно решение № 269/29.03.2010 г. по гр.д. № 203/2009 г., І г.о., според което предмет на инвестиционния проект е жилището, което се разделя на два дяла и е недопустимо в същия да бъде включен и друг самостоятелен недвижим имот /гараж/, който се придава към един от дяловете за обособяване на складова площ, като в случая към един от дяловете е включена самостоятелна външна тоалетна, за да се даде възможност за изграждане на санитарен възел. Твърдението е неотносимо към данните по делото, доколкото по одобрения инвестиционен проект, по който е извършена делбата, към офиса, съставляващ дял трети е предвидено изграждане на тоалетна в рамките на приземния етаж, а не придаване на друг самостоятелен имот, а и дворната тоалетна не съставлява самостоятелен обект на вещни права и в този смисъл не е самостоятелен имот.
Поддържа се наличие на противоречива съдебна практика. Тъй като инвестиционният проект не е изготвен от назначеното от съда вещо лице, касаторите считат, че въззивното решение противоречи на решение № 1417/16.02.2009 г. по гр.д. № 4908/2007 г., ВКС, ІV г.о. Релевантно при преценка поделяемостта на един обект е наличието на одобрен инвестиционен проект, а не кое техническо лице е изготвило същия, с оглед на което въпросът следва ли инвестиционният проект да се изготви от назначено от съда вещо лице е неотносим към изхода на спора.
Н. се явява въпроса и за задължението на съда да осъществи косвен съдебен контрол върху одобрения инвестиционен проект, а съответно не е налице противоречие с решение № 834/16.11.2009 г. по гр.д. № 1413/2008 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1417/16.02.2009 г. по гр.д. № 4908/2007 г., ВКС, ІV г.о. В конкретния случай инвестиционният проект е редовен от външна страна и до приключване на съдебното дирене не е бил оспорен, нито са наведени каквито и да било твърдения, че е незаконосъобразен, поради което извън правомощията на съда е било да преценява законосъобразността му.
Твърдението, че е налице противоречие с решение № 401/26.05.2005 г. по гр.д. № 994/2004 г., ВКС, І г.о., според разделянето на имот на реални дялове може да стане без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, е обосновано с тезата им, че стойността на преустройството, вкл. довършителните работи съставлява около 30 % от стойността на новия обект. В. съд обаче е приел, че стойността на преустройството е 937.04 лв., която е незначителна спрямо общата стойност на имота от 36 722.80 лв., т.е. изводите му съответстват на тълкуването по посоченото решение на ВКС.
Н. се явява и въпросът може ли одобреният инвестиционен проект да предвижда в един от новообразуваните дялове, представляващ офис с тоалетна, да се включва избено помещение без да е променено предназначението му, тъй като с одобряването на инвестиционния проект, предвиждащ посоченото преустройство, предназначението на помещенията е променено.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и с оглед поставения въпрос за необходимостта новообразуваните обекти да получат самостоятелни идентификационни номера по реда на З., тъй като с решение № 368 от 17.01.2011 г. по гр.д. № 851/2009 г., ВКС, ІІ г.о. по реда на чл.290 ГПК е дадено тълкуване на изискването на чл.54, ал.3 З., като е прието, че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат самостоятелен идентификатор.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 от 7.01.2011 г., постановено по гр.д. № 519/2009 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: