3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
[населено място], 03.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 978 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1000 от 28.06.2011г. постановено по гр.д. № 996/2011г. от Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 341 от 29.06.2010г. по гр.д. № 154/2009г. на Асеновградски районен съд в частта за извършване на делбата чрез публична продан и вместо това е постановено разпределение на имотите по чл. 353 ГПК като в дял на Ю. К. С. и Г. С. С. са поставени следните имоти: ПИ № * – нива, находящ се в кв.Г. В., общ. А., с площ по КК * кв.м, трайно предназначение – земеделска територия, в местност „П.” и ПИ № *, находящ се в [населено място], с адрес: [жк], с площ по КК * кв.м, трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване незастроен имот за жилищни нужди, а в дял на съделителите Д. К. Ч. и Д. Г. Ч. са поставени следните имоти: ПИ №*, находящ се в [населено място], с адрес [жк], с площ по КК * кв.м, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди и ПИ № *, находящ се в [населено място] с адрес: [улица], с площ по КК * кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди; определено е заплащане на уравнение от първите двама съделители на вторите двама в размер на 6 420 лв. С въззивното решение е оставено в сила решението на първата инстанция по претенцията за сметки, с което са осъдени Д. и Д. Ч. да заплатят на Ю. и Г. С. сумата 2 688,34лв. стойност на извършени подобрения в първия описан по-горе имот, както и е осъдена Д. Ч. да заплати на Ю. и Г. С. 5 376,67 лв. стойност на извършени подобрения в същия имот.
Касационната жалба е подадена от Д. Г. Ч. и Д. К. Ч., чрез пълномощника им адв. А.. Обект на жалбата са и двете части на решението – по извършване на делбата и по претенцията за сметки. Спрямо решението за извършване на делбата се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т. 2 и 3 ГПК, тъй като решаващите изводи на съда са в пълно противоречие с теорията и постоянната практика на ВКС. Спрямо претенцията по сметки се поддържат същите основания.
Ответниците по жалбата Ю. К. С. и Г. С. С. сочат в писмения си отговор, че липсва ясна формулировка на правен въпрос и не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата са четири поземлени имота в землището на [населено място], единия от които земеделски, а останалите в границите на урбанизираната територия. Квотите на страните за първите три имота са: за Ю. С. – * ид.ч, за Ю. С. и Г. С. в режим на СИО – * ид.ч., за Д. Ч. – * ид. ч., за Д. Ч. и Д. Ч. * ид.ч. в режим на СИО; относно последния имот /ПИ № */ дяловете са по * ид.ч. за Ю. и Г. С. и за Д. и Д. Ч. в СИО.
В. съд, за разлика от първоинстанционния, е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите, без теглене на жребий. Изложил е съображения, че ищците С. са ползвали и подобрявали ПИ ПИ № * в продължение на значителен период от време – повече от 10 години; извършили са подобрения, без противопоставяне на ответниците, които подобрения са увеличили стойността на имота. С оглед на това тегленето на жребий се явява неудобно. Затова съдът е разпределил в дял на С. този имот заедно с имот ПИ № *, а в дял на Ч. е поставил ПИ № * и ПИ № *, като е определил дължимото от първите на вторите парично уравнение на дяловете.
За да уважи претенцията за подобрения съдът е намерил, че такива са извършени и то със знанието и без противопоставянето на Ч., както и че подобренията съществуват към момента на приключване на устните състезания. Възражението за погасяване на претенцията по давност съдът не е разгледал понеже е било предявено едва с писмената защита след даден ход на устните състезания. Съдът извършил преценка на събраните доказателства относно претендираните подобрения и е установил, че е издадено строително разрешение за оградата с височина 2,20м., както и че е налице влязла в сила заповед на Началника на Р. за премахване на незаконен строеж: открита строителна площадка за тенис на корт, намираща се в имот № *, изпълнен от Ю. и Г. С. без одобрени строителни книжа. С оглед на това е уважена претенцията само относно изградените: ограда, бетонова шахта, сондажен кладенец и електрозахранване; а спрямо извършените дейности по обособяване на тенис-корт претенцията е отхвърлена.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
По извършването на делбата. Жалбоподателите не са формулирали ясно правен въпрос, разрешен от съда и определящ изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но от изложението може да бъде изведен въпросът дали незаконно направени подобрения и установеното ползване на имота могат да бъдат фактори, обосноваващи извършване на делбата чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК, а не чрез съставяне на разделителен протокол.
Удостоверената съдебна практика не установява противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, нито противоречие на решението със задължителната практика на ВКС. Решение № 212 от 08.05.1996г. по гр.д.№ 55/96г. на І г.о. приема, че значителните подобрения, извършени от съделител могат да се приемат като основание за разпределение на имотите – в такъв случай тегленето на жребий е неудобно. Именно такъв е изводът и в обжалваното решение. Решение № 199 от 01.04.2004г. по гр.д. № 718/2003г. на І г.о., както и Решение № 309 от 22.04.1999г. по гр.д. № 1182/1998г. на І г.о. постановяват, че съдът може да извърши разпределение на имотите когато дяловете на съделителите са различни и имотите се различават по стойност, което отчасти е налице в настоящия случай. Същевременно, релевантно за изхода на спора е не дали имотите и дяловете са различни, а дали тегленето на жребий е неудобно по смисъла на указанията, дадени в ППВС № 7/73г., т.5, б.”б”. Именно в тази насока са мотивите на въззивната инстанция и те не противоречат на цитираните решения.
С. ППВС № 6/74г. е посветено на вземанията за подобрения в чужд имот, начина на оценяване и заплащането им, и няма отношение към способите за извършване на делба.
Следователно липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението относно извършването на делбата.
По претенцията за подобрения. Твърди се нарушение на задължителната практика и въобще на практиката на ВКС отново с позоваване на ППВС № 6/74г., както и на Решение № 532 от 17.06.1994г. по гр.д. № 382/94г. на І г.о. Постановлението в т.7 приема, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат. Както е посочено по-горе въззивният съд не е присъдил подобренията, за които са събрани доказателства, че са незаконни, а именно тенискорта. Уважен е иска единствено за ограда, врата, електрозахранване, сондажен кладенец, за които са представени строителни книжа. Ето защо решението не противоречи на указанията в ППВС № 6/74г. Що се отнася до горепосоченото решение на ВКС № 532 от 17.06.1994г., то в него се прави разграничение между необходимите разноски и подобренията и начина на присъждането им, който въпрос не е обсъждан във въззивното решение. По тази причина същото се явява неприложимо в настоящия случай.
Жалбоподателите са се позовали на основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК без да изложат конкретни съображения кои разрешени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т.е. не са обосновали никоя проявните форми на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както те са разяснени в Тълкувателно Решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на О., т.4.
Предвид изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК и спрямо частта от решението, с което е уважена претенцията за подобрения.
При този изход ответниците по жалбата имат право на направените разноски за касационното производство, възлизащи на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1000 от 28.06.2011г. постановено по гр.д. № 996/2011г. от Пловдивски окръжен съд касационната жалба на Д. Г. Ч. и Д. К. Ч. от [населено място].
ОСЪЖДА Д. Г. Ч. и Д. К. Ч. двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Ю. К. С. и Г. С. С. двамата от [населено място], [улица], вх.А, ап.13 сумата 500 /петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: