О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
[населено място], 10.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 19 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.11.2009г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, постановено по гр.д. №2542/2007г., с което е обезсилено решение от 20.12.2006г. по гр.д. № 8580/2005г. на Софийски районен съд, 42 състав и е прекратено производството по предявения от Г. Я. В., Н. Я. В., М. Я. З. и Л. Я. Г. срещу С. Б. В. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че част от имот № 142099 по плана за земеразделяне на К. с площ 1,100 дка при съседи: наследници на Б. В., път, наследници на Н. М., наследници на Я. Д. и наследници на Ф. А., е била собствена на наследодателя на ищците Я. М. В. към момента на внасянето й в ТКЗС през 1958г.
Жалбоподателят Г. Я. В. намира решението за неправилно. Счита, че съдът следва да разреши повдигнатия спор за материално право независимо дали собствеността е възстановена с план за земеразделяне или в стари реални граници. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на противоречие с ТРОСГК № 1/1997г., според което един наследник може да води иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато административният орган е отказал признаване на собствеността или я е признал на трето лице. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предвид правилото, че специалният закон дерогира общия, което е нарушено от Софийски градски съд.
Ответникът по жалбата С. Б. В. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът установи следното:
Производството е по иск на Г. В., Н. В., М. З. и Л. Г. против С. Б. В. с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищците са наследници на Я. М. В., починал 1973г., а ответникът е наследник на Б. М. В.. На двете групи наследници са възстановена собствеността върху ниви в землището на К., местн. Л.. Твърди се, че част от имот на ищците с площ 1,100 дка при извършена анкета е посочен като имот на ответника.Това е именно спорния имот № 142099 по плана за земеразделяне. Установено е, че с решение на Поземлената комисия № 854а от 25.03.1999г. на наследниците на Я. М. В. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, сред които 0,500дка в м. К. и 0,600 дка в м. Л. б.. С решение № 2681 от 02.07.1999г. са определени възстановените земи съгласно плана за земеразделяне и под т. 4 е посочена нива от 2,500 дка в м. “Л.”, съставляваща имот № 140 054 по плана за земеразделяне. Същевременно, с решение на Поземлената комисия № 2681 от 02.07.1999г. на наследниците на Б. М. В. е възстановено право на собственост с план за земеразделяне върху нива от 2,010дка в м. Л., съставляваща имот № 142099 по плана за земеразделяне. Според приетата техническа експертиза това са имоти в два различни масива на една местност.
За да достигне до извод за недопустимост на иска Софийски градски съд от една страна е приел, че към настоящия момент правото на възстановяване на 1,100дка в м. “Л.” в нови реални граници е признато с решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ в полза на наследниците на Я. В., които са ищците. Поради това вече е отпаднал правния интерес от установяване по исков ред на материалното право. На второ място според съда спорът е относно неправилното нанасяне на признатия имот в плана за земеразделяне поради погрешното му посочване от ответника при извършеното анкетиране. Този спор за границите на имотите по плана за земеразделяне подлежи на разрешаване по административен ред, а не в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторът не е посочил изрично правен въпрос, който е разрешен от съда и е обусловил изхода на спора, но с оглед изложените твърдения може да се приеме, че това е въпросът за правния интерес от водене на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато се спори за местонахождението на притежаваните от наследодателя имоти, а собствеността е възстановена с план за земеразделяне. Касаторът се е позовал единствено на противоречие с ТРОСГК № 1/1997г., според което при спор за материално право съдът е длъжен да изследва чия е била собствеността преди образуване на ТКЗС. Визираното противоречие не е налице. Безспорно е какъв е предмета на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и че предявяването му винаги е обвързано от правен интерес. В случая съдът като е установил че на ищците е възстановена собствеността върху заявените имоти в тази местност чрез план за земеразделяне и няма отказана /непризната/ за възстановяване земя е счел, че липсва правен интерес от предявената претенция спрямо ответника, комуто е възстановена земя в същата местност, притежавана от неговия наследодател, също с план за земеразделяне.
Тук следва да се вземе предвид, че по въпроса за допустимостта на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ досежно имоти, чиято собственост е възстановена не в стари реални граници, а с план за земеразделяне, е постановено решение на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата. Това е решение № 376/19.10.2010г. по гр.д. № 641/2010г. на І г.о., според което такъв иск е недопустим. Изводите на въззивния съд са в съответствие с тази задължителна практика, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не е обоснована от касатора, а само е извършено позоваване на законовата разпоредба. Приложението й предпоставя наличие на неясни или непълни правни норми, подлежащи на тълкуване, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от нейната промяна поради изменение на обществено-икономическите условия. В случая тези предпоставки не са налице. По въпроса за правния интерес от иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е формирана богата практика, включително и задължителна такава –решения по чл. 290 ГПК като цитираното по-горе.
Поради изложеното, тъй като не са налице посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2009г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, постановено по гр.д. №2542/2007г. по касационната жалба на Г. Я. В. от[населено място],[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: