О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1114
С., 25.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 750 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез пълномощника му адвокат В. В., против решение № 10 от 5.02.2010 г., постановено по гр.д. № 524 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което оставено в сила решение № 1525/15.12.2007 г. по гр.д. № 1776/2006 г. на Районен съд-Велико Търново за отхвърляне на предявения от [фирма],[населено място] против М. М. Д., Р. С. М. и И. С. Т. установителен иск за собственост, на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 69, н.д. № 2581/1995 г., евентуално на основание давностно владение по отношение на имот с площ от 1 дка, с № 016200, находящ се в местността „К.”, землището на[населено място] и обозначен като нива на наследници на С. Б. Д., възстановена в стари реални граници с решение № 2114В/14.08.2003 г. на ОСЗГ В.Т., представляващ част от имот с площ от 5600 кв.м., находящ се в м.”К.” в землището на[населено място], представляващ северната част от дворище пл. № 4199 в кв.17 по регулационния план на[населено място].
Ответниците по касационната жалба М. М. Д., Р. С. М. и И. С. М. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищцовото дружество е основало правата си на договор за покупко-продажба, по който праводателите му са се легитимирали с решение на ПК за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на наследници на Т. Д. А., евентуално – на придобивна давност. Поддържало е нищожност на решението на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост върху имота на наследници на С. Б. Д., тъй като е издадено въз основа на решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, но без имотът да е заявяван за възстановяване и при наличието на влязло в сила решение за отхвърляне на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че нива от 9 дка в строителните граници на гр.В.Т., имот пл. № 4199 по кадастралния план от 1982 г. е възстановена на наследници на Т. Д. А. с решение № 07/2.02.1993 г. по заявление № 827/15.05.1992 г. Между същите е сключен договор за доброволна делба от 5.04.1993 г., по който имотът е разделен на два реални дяла, но новите имоти не са нанесени в плана и с договор по нотариален акт № 88, нот.дело № 849/1994 г. 5600 кв.м., представляващи северната част от дворище пл. № 4199, кв.18 е продадено на К. „Ц.”,[населено място], което разделяне на имота също не е отразено в плана. С договор по нотариален акт № 69, том 5, нот.дело № 2581/1995 г. К. „Ц.”,[населено място] е продало закупените 5600 кв.м. на ищцовото дружество. От друга страна ответниците, като наследници на С. Б. Д. са заявили за възстановяване процесния имот от 1 дка по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, като с решение по гр.д. № 722/1996 г. на В. окръжен съд искът е отхвърлен, тъй като е налице спор за материално право между тях и наследниците на Т. А.. С влязло в сила решение по гр.д. № 353/2000 г. на В. окръжен съд е уважен предявения от наследниците на С. Д. против наследниците на Т. А. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и въз основа на това решение ОСЗГ е издала решение № 2114В от 14.08.2003 г. по заявление № 2114В/14.08.2003 г. за възстановяване правото на собственост в полза на ответниците.
Въз основа на горните факти въззивният съд е изложил съображения, че ответниците по настоящия спор са имали правен интерес от водене на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ против праводателите на ищцовото дружество, тъй като са заявили имота и макар тази процедура да е завършила с отказ, процесният 1 дка е възстановен на наследниците на Т. А., но административната процедура не е била напълно завършена, тъй като е завършена една след въвода във владение на М.Д.. Прието е, че дори искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да е бил недопустим, то решението е влязло в сила и е породило съответните последици в правния мир и въз основа на него е издадено решението за възстановяне собствеността на наследниците на С. Д.. Направен е извод, че от една страна праводателите на ищеца не са били собственици, а от друга страна имотът от 5600 кв.м. не е индивидуализиран в плана, нито като номер, нито с графично изображение, поради което липсва предмет на сделката, а и К. „Ц.” В.Т. е неперсонифицирано лице и не притежава правосубектнтост, поради което не е придобил права при покупката от наследниците на Т. А. и не е могъл да прехвърли такива на ищцовото дружество. За неоснователно е прието и евентуалното основание за собственост – придобивна давност, тъй като макар владението да е установено при покупката от 1995 г., като е направено искане за разрешение да се огради имота /издадено през 1996 г./, то данността съгласно чл.5, ал.2 З. е започнала да тече на 21.11.1997 г. и в периода са водени дела, за които ищецът е знаел и следователно владението не е било несмущавано, а и не е установена трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота, в който в момента са струпани голямо количество строителни отпадъци и земна маса, а следователно същия не е стопанисван.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Счита, че изводът на съда, че е налице надлежно възстановено на ответниците по спора право на собственост и отказа да се упражни инцидентен контрол във връзка с довода за нищожност на административното решение на ОСЗГ е в противоречие с указанията по Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 1/97 г., ОСГК. и Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК.
В настоящия случай липсва твърдяното противоречие. От една страна в Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 1/97 г., ОСГК се дават указания кога е допустим иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, което в настоящия случай е неотносимо, доколкото решението по този иск е влязло в сила и в настоящия процес е представено само като писмено доказателство. От друга страна въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол върху решението, с което ответниците по спора легитимират правата си, като изрично е изложил съображения, че е налице надлежно възстановяване на правото на собственост.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въз основа на тълкуване на нормативната уредба следва да се отговори на поставения от касатора въпрос, а именно: достатъчно ли е уважаване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за възстановяване от ОСЗ правото на собственост върху земеделски земи, ако е пропуснат срока за заявяване на имота по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и е отхвърлен иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на въпроса дали воденето на процес, искът по който е отхвърлен, смущава владението, доколкото изводите на въззивният съд в тази насока противоречат на тълкуването по решение № 445 от 16.05.2005 г. на ВКС по гр.д. № 738/2004 г., ІІ г.о., според което в този случай няма прекъсване на давностния срок и изцяло времето на процеса се прибавя към теклия до предявяването на иска срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 5.02.2010 г., постановено по гр.д. № 524 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: