2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№247
С., 19.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 264 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. С., действащ като [фирма], [населено място] против определение № 61 от 14.02.2012 г., постановено по гр.д. № 1118 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 88 от 22.03.2011 г. и допълнително решение № 236 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 15/2011 г. на Пернишкия окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че цената на иска е под 5000 лв., като в исковата молба ищците са посочили цена от 3211 лв. с оглед притежаваните идеални части от процесния търговски обект и са представили удостоверение за данъчна оценка, която за * ид.ч. е 3367 лв., като липсват данни да е повдиган спор за цената на иска.
Според жалбоподателят съдът не е съобразил изменението на иска, след което предмет на спора е целия магазин, а данъчната оценка на последния е 6753.80 лв., върху която сума е определена държавната такса и която следва да се приеме за цена на иска.
Цената на исковете за собственост се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването им. Съдебното производство е образувано на 27.02.2008 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. при искове за собственост цената на иска се определя от * от данъчната оценка на имота, а в случай, че такава липсва – от пазарната му стойност. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. Следователно дори да се приеме, че цената на иска, за която по делото не е повдиган спор в срока по чл.56, ал.1 ГПК /отм./, не е посочената от ищците в исковата молба сума от 3211 лв., а следва да се определи върху приложената към исковата молба данъчна оценка на имота като * от сумата 6753.80 лв., то в този случай цената е 1688.45 лв. или отново е под посочения в чл.280, ал.2 ГПК размер
В обобщение правилно съставът на ВКС е преценил, че в случая цената на искова е под размера на чл.280, ал.2 ГПК, в сила от 21.12.2010 г., поради което въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и касационната жалба е процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61 от 14.02.2012 г., постановено по гр.д. № 1118 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: