О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
гр.София, 15.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1023/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 157 от 14.11.2012 год. на Е. Т. А. и В. Н. К. от [населено място], общ.К., срещу въззивното решение № 222 от 09.10.2012 год. по в.гр.дело № 215/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 15 от 15.03.2012 год. по гр.дело № 1518/2011 год. на Кърджалийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу А. Щ. Ю. и А. Ю. Ш. установителен иск за собственост на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], с площ * кв.м., ведно със застроената едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ * кв.м. с адрес № *; иск за прогласяване за нищожен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № */* год., т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. на нотариус № * с район на действие РС-К. и иск за прогласяване за нищожен нотариален акт за продажба на недвижим имот № */* год., т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. на нотариус № * на основание чл.571, чл.578, ал.4, чл.586, ал.4 и чл.587, ал.2 ГПК.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на въззивното решение с решение № 173 от 27.07.2010 год. по гр.дело № 5166/2008 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 397 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 711/2009 год. на ВКС, І г.о. и б/ нищожен ли е издаден констативен акт за признаване правото на собственост по давностно владение на имот в полза на лице, което не се е позовало пред съответните компетентни власти, в т.ч. и пред нотариуса, издал акта, правото си на придобивна давност; не е пожелал да бъде признат за собственик по давност – по владение на имота и не е поискал да му бъде издаден удостоверителен документ за собственост на имота, както и не е предложил свидетелите, които да твърдят обстоятелства, които и той не е сочил?
Ответниците по касация А. Щ. Ю. и А. Ю. Ш. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 8527/30.09.2011 год. са предявени установителен иск за собственост на неурегулиран поземлен имот в [населено място] с площ * кв.м., ведно със застроената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ * кв.м., иск за прогласяване за нищожен на основание чл.571 във връзка с чл.576, чл.578, ал.4 и чл.586, ал.4 ГПК на нотариален акт за собственост на посочения имот по давностно владение № */* год., т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., както и иск за прогласяване за нищожен нотариален акт № */* год., т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., с който ответникът А. Щ. Ю. продал на другия ответник А. Ю. Ш. същия имот.
В исковата молба е посочена и данъчната оценка на процесния недвижим имот в съответствие с представеното с нея удостоверение изх.№ 3117/03.09.2011 год. на [община] /л.9 от гр.дело № 1518/2011 год. на КРС/, а именно: * кв.м. земя – * лева и жилище от * кв.м. – * лева или общо * лева.
Тъй като предметът на всеки от трите иска обхваща правото на собственост върху недвижим имот, цената им се определя съобразно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК върху данъчната оценка на имота, равняваща се на * лева. От тази цена на предявените искове е изхождал и районният съд, който с разпореждане № 2927 от 05.10.2011 год. е задължил ищците/сега касатори/ да внесат държавна такса в минималния размер по * лева за всеки иск или общо * лева /чл.71, ал.2 ГПК във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси/.
Следователно, цената на всеки един от предявените искове е под * лева и тъй като касационната жалба е подадена на 14.11.2012 год., при действието на чл.280, ал.2 ГПК/в редакцията след изменението на същата разпоредба – ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, касационното обжалване на въззивното решение е изключено. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда, най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, въпросът за цената на иска е бил разрешен окончателно преди първото съдебно заседание.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати образуваното въз основа на нея производство като недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 157 от 14.11.2012 год. на Е. Т. А. и В. Н. К. от [населено място], общ.К..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1023/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/