О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 02.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2772 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 39 от 06.01.2014г. по гр.д. № 991/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 3417 от 05.10.2012г. по гр.д. №1690/2010г. на Гоцеделчевски районен съд и вместо това е изнесен на публична продан недвижимия имот, предмет на делбата – ? ид.ч. от УПИ VІІІ в кв.19 по плана на [населено място], обл. Б., отреден в съсобственост за имоти пл. № 301 и 297, с площ на целия парцел 350 кв.м., която идеална част съответства на имот пл. № 301, заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, като получената сума да се разпредели между Н. Ф. Н. и П. И. Н. с дял 15/18 ид.ч., Н. А. Г., С. С. М. и А. А. Ч., тримата с дял по 1/18 ид.ч. С решението са осъдени Н. А. Г., С. С. М. и А. А. Ч. да заплатят на Н. Ф. Н. и П. И. Н. сумата 5 000 лв., представляваща стойност на извършени подобрения в имота, заедно със законната лихва от влизане на решението в сила.
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
Н. А. Г., С. С. М. и А. А. Ч. чрез пълномощника си адв. А. обжалват решението в частта по сметките, с която са осъдени да заплатят 5000лв. за извършени в имота подобрения.
Ответниците по тази жалба Н. Ф. Н. и П. И. Н. са взели становище, че решението в обжалваната част не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
Н. Ф. Н. и П. И. Н., чрез пълномощника им адв. К. обжалват решението в частта по извършване на делбата. За обосноваване достъпа до касационно обжалване касаторите се позовават на чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК . Изтъкват допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с конституирането на наследниците по закон на починалия ищец А. Б., с преценката дали А. Б. е притежавал друго жилище и с липсата на мотиви защо имотът следва се изнася на публична продан.
Ответниците по тази жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба на Н. А. Г., С. С. М. и А. А. Ч. не може да бъде разгледана, тъй като в обжалваната част по претенцията по сметки решението не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението на чл. 280, ал.2 ГПК. Посочената разпоредба изключва от касационен контрол въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В случая, съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на сумата 5000лв., представляващи стойност на подобрения в недвижим имот. Тъй като цената на иска е равна, но не надвишава установената от законодателя граница от 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд по тази претенция е недопустимо. Ето защо, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на Н. А. Г., С. С. М. и А. А. Ч. на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство по нея.
Касационната жалба на Н. Ф. Н. и П. И. Н., насочена срещу извършването на делбата, е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й. Допусната е делба на ? ид.ч. от УПИ VІІІ в кв.19 по плана на [населено място], обл. Б., отреден в съсобственост за имоти пл. № 301 и 297, с площ на целия парцел 350 кв.м., която идеална част съответства на имот пл. № 301, заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, между съсобственици и при дялове: А. С. Б. с дял 15/18 ид.ч., Н. А. Г., С. С. М. и А. А. Ч., тримата с дял по 1/18 ид.ч. От името на първоначалния ищец А. Б. е предявена претенция за възлагане на основание чл. 288, ал.3 ГПК/отм./. А. Б. е починал на 01.06.2009г. след влизане в сила на решението по допускане на делбата. На негово място първоинстанционният съд е конституирал Н. Ф. Н. и П. И. Н., които са придобили притежаваните от него 15/18 ид.ч. от имота с договор за издръжка и гледане, сключен през 2007г. Въззивният съд служебно е конституирал наследниците му по закон. В мотивите на обжалваното решение е приел, че постановяването на първоинстанционното решение, без да са конституирани универсалните правоприемници на ищеца, обуславя единствено неправилност на акта, като се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2001г., т.17.
Във връзка с предявената претенция за възлагане от страна на починалия ищец съдът е приел, че при смърт на съделител, който е заявил своевременно възлагателна претенция, от претенцията могат да се ползват наследниците му, но не и частните правоприемници по сделка, каквито са Н. и П. Н.. При обсъждане предпоставките на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ спрямо А. Б. съдът е изложил съображения, че съсобствеността не е смесена – възникнала е от един юридически факт смъртта на А. Б., починала 1992г., при което е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота и е открито наследството й. За да намери претенцията за неоснователна съдът е изтъкнал, че по делото липсват убедителни доказателства, че претендиращият съделител не притежава друго жилище. При този извод, че починалия ищец не отговаря на законовите изисквания за възлагане на имота, съдът е заключил, че и наследниците му не могат да се ползват от искането за възлагане.
На следващо място съдът е изложил съображения, че на основание чл. 188, ал.3 ГПК/отм./ следва да съобрази извършеното приживе от А. Б. разпореждане с притежавания от него дял в съсобствеността в полза на Н. Н. срещу задължение за издръжка и гледане. Поради това е приел, че неговите 15/18 ид.ч. са станали притежание на съпрузите Н. и те следва да участват в публичната продан на мястото на прехвърлителя.
Досежно способа за извършване на делбата съдът е посочил, че при неподеляемост на имота и невъзможност да бъде възложен на някого, то същият следва да бъде изнесен на публична продан.
При преценка основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторите Н. и П. Н. не са формулирали ясно правни въпроси, разгледани от съда и обусловили изхода на спора. Изтъкват допуснати от съда процесуални нарушения при конституирането на страните по делото. Считат, че е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ при преценката дали е налице законовата предпоставка съделителят, направил възлагателна претенция, да не разполага със собствено жилище. Позовават се на противоречие с Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС досежно задължението на въззивния съд да изложи мотиви по доводите и възраженията на страните, като считат, че липсват мотиви защо имотът се изнася на публична продан. Видно, че това са същите съображения, които са наведени и в касационната жалба като основания за неправилност. Посочването на конкретен правен въпрос е общата предпоставка за допускане на касационно обжалване; съответно липсата на такъв е достатъчно основание да бъде отказан касационен контрол съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Освен това, представената от касаторите съдебна практика не е в противоречие с разрешенията на въззивния съд досежно способа за извършване на делбата. Решение № 659 от 27.11.2003г. по гр.д.№ 316/2003г. на І г.о. и Решение № 90 от 27.02.2003г. по гр.д. № 522/2002г. на І г.о. са израз на трайната практика, че към изнасяне на публична продан се пристъпва, ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете /не може да бъде възложен/. Решение № 1058 от 18.04.1964г. по гр.д. № 286/64г. на І г.о. визира купувач на наследствени права и сочи, че имотът може да му се възложи по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./, ако никой от сънаследниците не е направил такова искане. Хипотезата е неотносима към настоящия случай, тъй като касаторите не са купувачи на наследство, а частни правоприемници по сделка и то сключена по време на делото.
Решение № 1048 от 30.06.2008г. по гр.д. № 753/2008г. на Пловдивски окръжен съд разглежда въпроса за т.нар. смесена съсобственост с оглед претенция по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./. Този въпрос не е поставен от касаторите, а и не е обусловил решаващите изводи за изнасяне на имота на публична продан, тъй като съдът е приел, че в случая съсобствеността не е смесена.
Решение № 865 от 14.01.2010г. по гр.д. № 1757/2008г. на ІІІг.о. на ВКС разглежда иск за допускане на делба и е неотносимо към настоящия спор.
В обобщение на изложеното се налага извод за недопускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част по извършване на делбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба на Н. А. Г., С. С. М. и А. А. Ч. всички от [населено място], Б. област, срещу решение № 39 от 06.01.2014г. по гр.д. № 991/2012г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 2772 по описа за 2014г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по тази касационна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39 от 06.01.2014г. по гр.д. № 991/2012г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на Н. Ф. Н. и П. И. Н., двамата от [населено място], Б. област.
Определението, в частта с която жалбата се връща, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.