4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
[населено място], 13.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 657 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 554 от 07.02.2011г. постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д.№ 442/2010г., с което е потвърдено решение № 88 от 23.03.2010г. на Петрички районен съд по гр.д. № 152/2004г. за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на недвижим имот в [населено място], а именно: втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в УПИ *, пл. № *, кв.* по плана на града, както и за осъждане на Е. Ж. Ю. да заплати на Е. Ж. Т. сумата 700лв. представляваща стойност на извършени ремонти на съсобствената вещ, като до пълния предявен размер от 8 800лв. претенцията по сметки е отхвърлена.
Касационна жалба е подадена от съделителя Е. Ж. Т.. Той обжалва решението в частта му касаеща извършването на делбата. Поддържа, че решението по допускане на делбата е нищожно понеже е допусната делба на имот, който не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, а представлява част от еднофамилно жилище, мезонетен тип. С оглед на това счита, че решението по извършване на делбата също е нищожно или евентуално неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Изтъква, че съдът е разрешил въпроса дали може да се дели втори етаж от еднофамилно жилище в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 7/73г. На второ място поддържа, че изясняването на въпроса може ли във втората фаза на делбата да се установи неделимостта на недвижимия имот и какви са последиците от това е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съделителката Е. Ж. Ю. е предявила насрещна касационна жалба срещу решението в частта му, с която е осъдена да заплати 700лв. стойност на извършени ремонти на съсобствената вещ. На първо място поддържа довод за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл в повече от исканото – претенцията за препокриване на сградата е предявена за 500лв., а съдът я е уважил за 700лв. На второ място счита, че решението е неправилно, тъй като съдът не е разгледал поотделно всяка от отделните претенции по сметки, а и не е определил дължимата сума според дела на съделителите в съсобствеността. Обжалва изрично и решението в частта относно държавната такса като твърди, че е определена неправилно и върху дворното място, което не е обект на делба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на противоречие с практиката по посочените по-горе въпроси относно допустимостта на решението, произнасянето по всяка отделна претенция по сметки и определяне на задължението с оглед съответния дял в съсобствеността. Представя съдебни актове на състави на ВКС и решения на окръжни съдилища.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба на Е. Т. е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършване на делбата и разрешаване на претенции по сметки. Съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, тъй като жилището е реално неподеляемо. При изискване на заключение от вещо лице за поделяемост същото е посочило, че допуснатият до делба втори етаж е част от еднофамилно жилище и не отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен обект. Съдът е извършил делбата чрез изнасяне на публична продан, приемайки че имотът е реално неподеляем.
Предявени са от съделителя Е. Т. претенции по реда на чл. 286 ГПК относно различни суми: направа на тераса – 1500лв., препокриване на покрива на къщата – 500лв., ремонтиране тавана на антрето – 100лв. издръжка на родителите – 6 400лв., направа на надгробен паметник – 300лв. и 1000лв. за панахиди. Съдът, след обсъждане на събраните доказателства – заключение на вещо лице и свидетелски показания е намерил за основателна единствено претенцията за ремонт на покрива – препокриване с нови керемиди и я е уважил за сумата 700лв.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
По основната касационна жалба на Е. Ж. Т.. Той се позовава на противоречие на решението с ППВС № 7/73г. по въпроса може ли да бъде изнесен на публична продан етаж от къща, който не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище.С. постановление на Пленума на ВС не разрешава подобен въпрос. То обобщава практиката по въпроси на съдебната делба, включително и такива, свързани с втората фаза на делбата, а именно кога е налице невъзможност за теглене на жребие и голямо неудобство за образуване на дялове, може ли да се възлага по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./ право на строеж, как се определят общите части когато се възлагат две или повече жилища на отделни съделители. Липсват обаче разрешения, свързани с публичната продан. Поради това и предвид неконкретизираното позоваване на постановлението съдът счита, че не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В жалбата е извършено позоваване и на Решение № 672/76г. на І г.о. на ВС, което не е представено и съдът не е в състояние да се запознае с него.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е обоснована от касатора с необходимостта от изясняване на въпроса може ли във втората фаза на делбата да се установи неделимостта на недвижимия имот и това да доведе до нищожност на решението по допускане на делбата и как ще се отрази на по-нататъшния ход на делото. Първо, въпросът е некоректно формулиран предвид поддържаните доводи в жалбата. Във втората фаза на делбата задължително се изследва въпросът за поделяемостта на имота и с оглед на неговото разрешаване се пристъпва към съответен способ за извършване на делбата. К. очевидно има предвид може ли във втората фаза да се установи, че имотът не представлява самостоятелен обект, годен за делба и какви са последиците от това за решението по допускане на делбата и за хода на делото. В решение № 387 от 29.09.2010г. по гр.д. № 439/2009г. на ІІ г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, се приема, че решението по допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо и е задължително за съда и страните. Когато обаче след влизането му в сила настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в титулярите на правото на собственост /извън хипотезите на чл. 120 и 121 ГПК/отм./, то съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако вече не съществува съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство. От това разрешение следва, че установяването на нови обстоятелства, които са съществували по време на производството по допускане на делбата, не може да се отрази на извършването на делбата, тъй като споровете относно имотите, съсобствениците и дяловете им са преклудирани от силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата. Предвид изложеното, тъй като е налице съдебна практика по аналогичен въпрос, то не може да се приеме, че разрешаването на посочения от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В обобщение, не са налице поддържаните от Е. Т. основания по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението по неговата жалба.
Подадената от съделителката Е. Ж. Ю. касационна жалба е насрещна такава и предвид недопускането на касационно обжалване по основната касационна жалба, то насрещната касационна жалба не следва да се разглежда на основание чл. 287, ал.4 ГПК. По изнесените в тази жалба твърдения за неправилно определяне на държавните такси, дължими от съделителите, въззивният съд следва да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 554 от 07.02.2011г. постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д.№ 442/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: