2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№574
С., 14.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 583 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Б. Ц. и Л. Н. П., черз пълномощника им адвокат В. Т., против определение № 790 от 1.10.2012 г., постановено по гр.д. № 522 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение в частта, с която е върната касационната им жалба вх. № 8766/5.04.2012 г. срещу въззивно решение от 6.03.2012 г. по в.гр.д. № 3494/2011 г. на Пловдивския окръжен съд по исковете по чл.59 ЗЗД за сумата 1000 лв. и чл.86 ЗЗД за сумата 100 лв.
Ответникът по частната жалба „Българска телекомуникационна компания” /БТК/ АД, [населено място] оспорва същата.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че цената на исковете е под 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК /в редакцията й от 21.12.2010 г./.
В частната жалба се поддържа, че след като исковете са предявени на 27.08.2010 г., то при преценка допустимостта на касационното обжалване следва да се приложи редакцията на чл.280, ал.2 ГПК към тази дата, според която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска до 1000 лв., като следва да се отчете и че след направеното в с.з. на 15.04.2011 г. увеличение на цената на исковете, тя е съответно 3037.03 лв. по иска по чл.59 ЗЗД и 8902.32 лв. по иска по чл.86 ЗЗД.
Д. е неоснователен. По аргумент от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ следва, че допустимостта на касационното обжалване с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК се преценява не с оглед момента на предявяване на иска, а с оглед момента на подаване на касационната жалба. Щом същата е подадена след 21.12.2010 г. се прилага сега действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК. В случая касационната жалба е подадена на 5.04.2012 г., като цената на предявените облигационни искове е под 5000 лв., поради което в съответствие с процесуалния закон е прието, че е процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 790 от 1.10.2012 г., постановено по гр.д. № 522 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение в частта, с която е върната касационната жалба на С. Б. Ц. и Л. Н. П. вх. № 8766/5.04.2012 г. срещу въззивно решение от 6.03.2012 г. по в.гр.д. № 3494/2011 г. на Пловдивския окръжен съд по исковете по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, на основание чл.286, ал.1, т.3 вр. чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: