О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№885
С., 12.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 445 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. Ф. и В. Д. Ф., чрез пълномощника им адвокат К. Б., против решение № 39 от 1.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1025 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 3150 от 5.10.2010 г. по гр.д. № 145/2009 г. на Районен съд-гр.Г. Д. за признаване за установено между ищците А. А. Ф., Д. М. Ф. и М. М. Ф. и ответниците А. М. Ф. и В. Д. Ф., че първите двама ищци са собственвици на основание реализирано право на строеж, а третия на основание дарение на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от * кв.м., построена в държавен УПИ * от кв.* по действащия план на [населено място], обл.Б. и за осъждане на ответниците да предадат владението на втория жилищен етаж от сградата.
Ответниците по касационната жалба А. А. Ф., Д. М. Ф. и М. М. Ф. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
Не е било спорно по делото, че процесната сграда е построена от ищците А. А. Ф. и Д. М. Ф., които през 2008 г. дарили ? ид.ч. на ищеца М. М. Ф., като след построяването по един етаж бил предоставен на синовете М. М. Ф. и А. М. Ф.. Спорът касае възражението на ответниците, че са придобили по давност втория жилищен етаж от сградата. В. съд е приел за установено, че А. М. Ф. и В. Д. Ф. са осъществявали фактическа власт за период по-дълъг от 10 години, но и счел, че за да се трансформира държането във владение, следва да е налице намерение имотът да се свои и това намерение трябва да се демонстрира на собствениците на имота по начин, че да отблъсне тяхното владение, а в случая няма доказателства в тази насока – къщата е била дадена от бащата на двамата му сина и той самия не е живял в нея, но това не може да обоснове трансформиране на държането във владение, тъй като, за да е налице такова трансформиране ответниците е следвало да отблъснат владението на собствениците против волята им, а не само да осъществяват самостоятелно и необезпокоявано фактическа власт и то със съгласието на собствениците. Прието е, че извършените от ответниците ремонти и преустройства във втория жилищен етаж не са действия, които демонстрират намерение да се свои, тъй като те са извършени със знанието на собствениците, които не са се противопоставили.
К. считат, че е налице противоречива съдебна практика по следните въпроси: 1. за да се превърне държането във владение трябва ли да се отблъсне владението на собствениците против волята им, а не само да се осъществява самостоятелно и необезпокоявано фактическа власт и не е ли възможно да се придобие собствеността, ако упражняващият фактическата власт е допуснат със съгласието, а не против волята на собствениците; 2. извършените преустройства и ремонти представляват ли действия, които демонстрират намерението за своене; 3. предствлява ли сделката между А. и Д. Ф. от една страна и М. и А. Ф. от друга страна дарение, което, поради неспазване на предписаната от закона форзма е нищожно и поставя ли разпределението на етажите между А. и М. Ф. след изтеглянето на жребия началото на течението на придобивна давност; 4. като намерение да предадат владението на синовете си или само да им предоставят ползването може да се прецени от правна гледна точка намерението на А. и Д. Ф. към момента на разпределяне на етажите между А. и М. с оглед събраните по делото доказателства; 5. необходимо ли е след манифестация на претенциите за изключителна собственост собственикът да одобри или потвърди новия титул по някакъв специален начин.
По първия и втория въпрос е даден отговор в решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 1162/2009 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 566 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1053/2009 г., ВКС, І г.о. и решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/2009 г., ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и даващи задължително за съдилищата тълкуване, на което изводите на въззивния съд съответстват, а именно, че след като фактическата власт е установена като държане, за да се приеме, че е налице завладяване е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик, а такива действия са например отказа на ползващия имота да допуска останалите в него, доведено до знанието на собственика намерение владелеца да се разпореди с имота само в своя полза или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на собственика.
Третият и четвъртият въпрос са свързани с тезата на касаторите, че още след построяването на сградата родителите са дарили на двамата си сина по един етаж и макар това дарение да е нищожно, поради неспазване на формата, то владението е предадено със съгласието на собствениците. Посочената теза е свързана с конкретните твърдения на ответниците по делото, които са подлежали на доказване и е счетена за неоснователна от въззивния съд, а съответно поставените въпроси по същество касаят касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, довело според касаторите до неправилност на решението, което обаче е неотносимо при преценка предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК. Посочената съдебна практика, съгласно която недействителен поради неспазването на форма договор може да служи за начало на установено владение, е постановена по спорове, касаещи различни факти, поради което не може да се приеме, че въззивното решение й противоречи.
Липсва противоречива съдебна практика и по петия поставен въпрос. Същият е обоснован с твърденията, че касаторите са манифестирали претенциите си за изключителна собственост на втория етаж, у тях не е имало пасивно поведение, нито скрита дейност, която да създава съмнение и неопределеност в основанието и намерението им да своят този етаж, а съответно не е необходимо след тази манифестация собственикът да одобри или потвърди новия титул по някакъв специален начин. Касае се отново до довод какво съдът е следвало да приеме за установено, който е неотносим към мотивите във въззивното решение, че не е установено да е демонстрирана промяна на намерението, с което се упражнява фактическата власт.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 1.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1025 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: