1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
[населено място], 01.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 49 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. Ц. и Й. М. Ц. чрез пълномощника им адв. Д. Й. срещу определение №1919 от 24.09.2012г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№3092/2012г., с което е потвърдено разпореждане № 6589 от 12.04.2012г. по гр.д. № 4947/2012г. на Софийски градски съд, І-11 състав за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и несъобразено с особеностите на предявената претенция. Съдът е посочил, че отношенията във връзка с отчуждаването се уреждат по административен ред, но не е взел предвид, че претенцията е за обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД, а в З. не е предвидена възможност за задължаване на административния орган да изпълни вмененото му от закона задължение. По този начин правата на ищците остават без защита.
В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване жалбоподателите изтъкват, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросите са: 1/ налице ли е задължение по чл. 86 ЗЗД когато вземането произтича от властнически акт – заповед за отчуждаване на недвижим имот и падежът е определен от административния орган; 2/административно ли е производството по отчуждаване на недвижим имот собственост на граждани в полза на общината/държавата или е правоотношение по транслиране на собственост, подчинено на общите правила на закона.
Ответникът по частната жалба Столична община не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №4947/2012г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против Столична община с посочено правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумите 48 000лв. и 2000лв., представляващи законни лихви върху обезщетение за отчужден недвижим имот за период, дължими съгласно чл. 29, ал.4 З.. Ищците сочат, че със заповед на кмета на Столична община е отчуждена реална част от техен недвижим имот срещу парично обезщетение. Размерът на обезщетението е обжалван пред Административен съд-София град и с решение на съда то било увеличено. Въпреки разпоредбата на чл. 29, ал.4 З., която изисква в този случай изплащане на разликата заедно със законната лихва върху нея, ищците получили плащане само на обезщетението, но не и на полагащите се лихви. Поради това претендират осъждане на общината да ги заплати. С разпореждане от 12.04.2012г. Софийски градски съд е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на иска. Посочил е, че правоотношенията, от които произтича задължението, са административни и поради това ищците не разполагат с право на иск по общия исков ред. Законът за общинската собственост изрично урежда задължението за заплащане на лихва и редът за защита на собствениците при неизпълнението му. Наличието на такава специална уредба изключва съдебната защита по общия гражданскоправен ред.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането като е споделил извода, че исковете са недопустими. Изтъкнал е, че правоотношенията по повод отчуждаване на частни недвижими имоти за държавни и общински нужди са административни и защитата на правата, произтичащи от административни актове, се осъществява по административноправен, а не по гражданскоправен ред. Поради това вземането за лихви върху обезщетението за отчужден недвижим имот не може да се реализира по исков ред в гражданско производство. Позовал се е на съдебна практика на Върховния касационен съд.
При преценка на изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване съдът счита, че такива не са налице. Жалбоподателите са формулирали два правни въпроса, но не са обосновали никоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, подробно разяснени в Т. № 1/2009г., т.4. Първият поставен правен въпрос: налице ли е задължение по чл. 86 ЗЗД когато вземането произтича от властнически акт – заповед за отчуждаване на недвижим имот и падежът е определен от административния орган не е разрешен в обжалвания акт. Спорният въпрос е не дали съществува задължение за заплащане на лихвата – то е уредено в закона, а за реда за защита при неизпълнение на задължението – дали е административноправен или гражданскоправен. По този въпрос, както и по втория правен въпрос дали производството по отчуждаване на недвижим имот на граждани в полза на общината или държавата е административноправно, има създадена съдебна практика – определение № 314 от 26.05.2011г. по ч.гр.д. № 279/2011г. на ВКС, ІV-г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и изрично посочено от въззивния съд. В него се приема, че отношенията между собствениците на отчуждени имоти и общината са такива между неравнопоставени субекти, поради което последиците от издадените в производството по отчуждаване административни актове се регулират от административното, а не от гражданското право. Съответно и споровете свързани с претенции за заплащане на обезщетение за отчужден имот е недопустимо да се разглеждат от граждански съд.
Ето защо при наличие на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, настоящият състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. При връщане на делото в първоинстанционния съд следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 118, ал.2 ГПК, която изисква препращане на делото на компетентния съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1919 от 24.09.2012г. по ч.гр.д.№3092/2012г. на Софийски апелативен съд по частната касационна жалба на Г. С. Ц. и Й. М. Ц., двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: