О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№673
С., 24.06.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 329 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. А., чрез пълномощника му адвокат Д. Х., против решение № 384 от 2.11.2010 г., постановено по гр.д. № 521 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 726/26.03.2010 г. по гр.д. № 973/2009 г. на Районен съд-Сандански и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Д. А. А. против И. А. А., Н. И. А., М. В. А., М. И. К. и Г. И. К. искове по чл.76 ЗН по отношение договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт, вписан в службата по вписвания с акт № 143, том ІІ, дело № 416/2005 г. и за съдебна делба на описаните земеделски имоти.
Ответниците по касационната жалба Д. А. А. против И. А. А., Н. И. А., М. В. А., М. И. К. и Г. И. К., чрез пълномощника им адвокат И. И. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че Д. и И. А. са братя, наследници на А. Н. Д., починал през 1991 г., на чието име с решения от 27.10.1999 г. на О. С. са възстановени процесните земеделски имоти. На 24.02.2005 г. Д. А. е направил и е вписан на 7.03.2005 г. отказ от наследството на А. Н. Д., а през месец март 2005 г. И. А. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на същите имоти и е прехвърлил по-голямата част от тях чрез сделки за покупко-продажба на децата си М. К. и Н. А.. По повод позоваването от страна на Д. А. на нищожност на отказа от наследство, тъй като същото е било прието с конклудентни действия, съдът е приел, че имотите, предмет на делбата са „новооткрито” наследство по смисъла на чл.91а ЗН и с оглед конститутивното действие на решенията на административния орган за възстановяване собствеността върху земеделски земи, съсобствеността върху процесните земеделски земи е възникнала на 27.10.1999 г., поради което релевантни са действия, които недвусмислено да изразяват волята за приемане на наследство след тази дата, а такива по делото не са установени, а са представени доказателства за действия преди да се конкретизира наследственото имущество, които не сочат да приемане на наследството върху възстановените земеделски имоти. Направен е извод, че отказа от наследство е действителен, а съответно – неоснователни са исковете по чл.76 ЗН и за допускане на съдебна делба.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. кои са изискуемите предпоставки, при наличието на които е приложима фикцията „новооткрито наследство” по чл.91а ЗН и по специално следва ли отказът от наследство да е направен след одържавяването и преди възстановяването на имотите; 2. към кой момент – момента на смъртта или момента на възстановяване на собствеността – следва да се преценява дали наследникът е извършил действия по приемане на наследството, предхождащи вписването на отказа от наследство, при положение, че имотите имат характер на земеделски земи и реституирането им е извършено преди вписания отказ от наследство; 3. начина, по който се приема мълчаливо наследство.
С решение № 416 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 г., ВКС, І г.о., решение № 525 от 17.09.2001 г. по гр.д. № 806/2000 г., ВКС, І г.о., решение № 441/1997 г., ВКС, 5-чл.състав и решение № 232/14.04.1994 г. по гр.д. № 125/94 г., І г.о. се дава тълкуване, че разпоредбата на чл.91а ЗН изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки – отказът от наследство да е направен след одържавяването на имота и преди възстановяването по реда на ЗСПЗЗ, като фикцията „новооткрито наследство” не променя времето на откриване на наследството, а за призования наследник се открива възможността или да приеме това наследство, или да се откаже от него, т.е. удостоверена е противоречива съдебна практика по първите два въпроса и е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По третия поставен въпрос липсва произнасяне на въззивния съд, тъй като мотивите му са свързани основно с момента на извършване на действия спрямо земеделските имоти, а не с характера на тези действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от 2.11.2010 г., постановено по гр.д. № 521 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 43.08 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: