О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
гр.София, 03.07. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 299/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Т. Щ. е подала касационна жалба вх.№ 3160 от 30.01.2012 год. срещу въззивното решение № 1566 от 13.12.2011 год. по в.гр.дело № 1393/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1938 от 04.05.2011 год. по гр.дело № 1706/2005 год. на Варненския районен съд, 10-ти състав за отхвърляне на предявения срещу [фирма], [населено място] иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ 2400 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2551.415, целият с площ 9053 кв.м., находящ се в [населено място], м.Ф. дере и К., при граници на реалната част – от три страни имот 10135.2551.415 и път-имот 10135.2551.389, съставляваща по КП, одобрен със заповед № РД-02-14-89/19.01.1999 год., реална част от имот № 894/стар имот № 357, целия от 9053 кв.м., поправен на имот 893 и 894 със заповед № РП-322 от 29.06.2005 год./ при граници: от три страни имот 894 и път.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, по отношение на които, според жалбоподателката, са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, а именно: а/ налице ли е активна материалноправна легитимация на ищцата, след като не се е позовала изрично на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а е заявила наследствено правоприемство и липса на валидно отчуждаване по отношение на наследения имот; б/следва ли ищецът да посочи правната квалификация на правопораждащите факти и в/самостоятелен придобивен способ за собственост ли е реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ? Жалбоподателката се позовава на противоречие с определение № 168 от 03.05.2011 год. по ч.гр.дело № 182/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. и с решение № 1653 от 02.12.1999 год. по гр.дело № 1124/1999 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 606 от 20.06.2006 год. по гр.дело № 1487/2005 год. на ВКС, ІV г.о. и т.1 от тълкувателно решение № 6/10.05.2006 год. по гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Същото становище се застъпва и от третото лице-помагач в процеса – държавата, чрез областния управител на област В..
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че в полза на наследодателката на ищцата/сега касатор/-Н. К. П./починала на 31.12.1993 год./ е била извършена замяна на притежавана от нея земеделска земя с такава от ДПФ. Прието е, че с факта на извършената от Н. П. с нотариален акт № 1, т.ІV, нот.дело № 847/1959 год. разпоредителна сделка със спорния имот, съгласно чл.18з, ал.3, предл.второ ППЗСПЗЗ е било запазено действието на извършената замяна. Според въззивния съд, след продажбата от 31.07.1959 год., Н. П. е останала собственик на 2400 кв.м. от тогавашния имот, идентичен с претендираната реална част от ПИ с идентификатор 10135.2551.415 по КК на [населено място].
Относно частта от имот № 735 с площ 856 кв.м. по КП от 1968 год. е прието, че е била отчуждена през 1982 год. за водопроводна мрежа, което мероприятие било изпълнено, поради което било отказано възстановяване на собствеността с влязло в сила решение № 1946/06.05.1993 год. на кмета на [община]/жалбата на Е. Д. и Т. Д., като наследници на Н. П., против постановения отказ била отхвърлена/.
За останалата част от имот пл.№ 735 по КП от 1968 год. с площ 1044 кв.м., защрихована със зелен щрих на скицата на л.197 от първоинстанционното дело, въззивният съд е приел, че след като липсва надлежно отчуждаване съобразно разпоредбите на ЗТСУ/отм./, но няма спор, че „Б.” държи имота за държавата, същият имот е бил отнет без законово основание или е бил отчужден не по установения законов ред от държавата още към 1986 год.
Според въззивния съд, в случая биха били изпълнени първите две условия за възстановяване на собствеността по закон на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, но липсва позоваване на реституция по ЗВСОНИ като самостоятелен придобивен способ за собственост на частта от имота, защрихована в зелено на скицата на л.197 от първоинстанционното дело.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се отговори на формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ПК въпроси, а именно: самостоятелен способ за придобиване на собственост ли е реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и налице ли е активната материалноправна легитимация, ако ищецът не се е позовал изрично на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а е заявил наследствено правоприемство и липса на валидно отчуждаване на наследения имот?
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1566 от 13.12.2011 год. по в.гр.дело № 1393/2011 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 3160 от 30.01.2012 год. на А. Т. Щ..
ДАВА на жалбоподателката едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси в размер на 125,40/сто двадесет и пет + 0,40/лева и в същия срок да представи в съда вносна бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на състава на ІІ г.о. за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: