О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№18
гр.София, 15.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 6392/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 74772 от 24.06.2013 год. на М. В. Й. от [населено място] срещу определение № 10908 от 30.05.2013 год. по в.ч.гр.дело № 6733/2013 год. на Софийския градски съд, ВК, ІІ-ро „б” отделение, с което е оставена без уважение въззивната частна жалба вх.№ 1017245/07.05.2013 год. срещу определението на Софийския районен съд, 34-ти състав от 19.02.2013 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 58204/2012 год. по предявения от жалбоподателката иск по чл.424 ГПК срещу [фирма] за установяване, че не дължи сумата в размер на 2 641,34 лева – главница и 584,29 лева – лихва за периода от 31.03.2007 год. до 09.03.2011 год.
Поддържат се оплаквания, че е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК с позоваване на решение от 04.02.2010 год. по гр.дело № 25352/2009 год. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77-ми състав и решение от 12.07.2007 год. по гр.дело № 17547/2006 год. на Софийския районен съд, І ГК, 33-ти състав.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е недопустима съгласно чл.274, ал.4 и чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 22311 от 10.12.2012 год. М. В. Й. е предявила срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК, че не дължи на ответника сумата 3 225,63 лева, включваща 2 641,34 лева-главница и 584,29 лева-лихви за периода от 31.03.2007 год. до 09.03.2011 год., присъдена в заповедно производство.
Първоинстанционният съд е приел, че релевираните в исковата молба доводи за недължимост на сумите не съставляват обстоятелства по чл.424 ГПК, които са могли да бъдат релевирани в производството по чл.422 ГПК и е прекратил производството, като образувано по процесуално недопустим иск.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че в исковата молба липсва позоваване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да обосноват допустимост на иска по чл.424 ГПК.
Тъй като предмет на иска е установяване несъществуването на парично вземане, цената му се определя съгласно ч.69, ал.1, т.1 ГПК и е равна на търсената сума. Определящ е размерът на паричното вземане, а не видът на търсената защита /срвн., т.1 от тълк.решение № 2 от 02.07.2004 год. по тълк.дело № 2/2004 год. на О. на ВКС/.
Следователно, цената на иска е под 5 000 лева.
Разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./ предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В същото време, чл.280, ал.2 ГПК предвижда критерий, който изключва касационно обжалване на решенията по въззивни граждански дела, когато цената на иска е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Щом като касационният контрол върху въззивно решение по делото ще е изключен съобразно чл.280, ал.2 ГПК, то и частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството, също е недопустима съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Изключението по чл.274, ал.4 ГПК касае правото на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са постановени по дела с цена на иска под визираната в чл.280, ал.2 ГПК, въззивните решения по които дела не подлежат на касационно обжалване. По този начин са уеднаквени възможностите за инстанционен контрол на решенията и определенията по дела с цена на иска до 5 000 лева. Режимът на обжалване на определенията, постановявани в хода на исковото производство трябва да следва режима на обжалване на решенията – щом е изключен касационен контрол на актовете по същество, недопустимо е такъв контрол и на актовете относно процесуалните въпроси.
В обобщение, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне процесуално недопустимата частна касационна жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2, чл.274, ал.4 и чл.278, ал.4 ГПК и да прекрати образуваното въз основа на нея производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА частна касационна жалба вх.№ 74772 от 24.06.2013 год. на М. В. Й. от [населено място] срещу определение № 10908 от 30.05.2013 год. по в.ч.гр.дело № 6733/2013 год. на Софийския градски съд, ВК, ІІ-ро „б” отделение.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 6392/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/