2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№46
[населено място], 06.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 62 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по две молби за отмяна. В. А. Н. претендира отмяна на две влезли в сила решения: Решение от 29.03.2011г. на СГС, ІІ-в състав по гр.д. № 6609/2009г. досежно уважения иск по чл. 33, ал.2 ЗС, влязло в сила на 09.08.2011г. и решение № 224 от 16.03.2009г. на СРС, 29 състав по гр.д. № 3669/2005г. относно установителния иск за собственост, влязло в сила на 17.05.2010г. С първото решение е уважен установителен иск за собственост на Н. Н. К. против В. А. Н. относно * ид.ч. от недвижим имот – празно дворно място в [населено място], съставляващо имот пл. № * от кв.* по плана. С второто решение е уважен предявения от Н. Н. К. против В. А. Н. и С. Г. М. иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на * ид.ч. от имота, която е прехвърлена от С. М. на В. Н. с договор за покупко- продажба от 17.09.2009г. Изложени са основания за отмяна по чл. 303, ал.1,тт.1, 4 и 5 ГПК. Твърди се, че решението на Софийски районен съд относно правото на собственост върху имота на Н. К. е постановено при неустановена пасивна легитимация на ответника, тъй като предявеният от него установителен иск е недопустим, след като не е във владение на имота и разполага с осъдителен иск.Представят се нови доказателства – писмени свидетелски показания относно упражняваното от молителя владение. По този начин е обосновано основанието по чл. 303 ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК се свързва с наличие на друго влязло в сила решение – решение на СГС по гр.д. № 2447/2003г., с което е установено по отношение на С. Г. М. – праводател /продавач/ на молителя, че Н. Н. К. и М. К. К. притежават съвместно * ид.ч. от имота, а с решението на Софийски районен съд по гр.д. № 3669/2005г. е установено по отношение на молителя, че само Н. К. е собственик на * ид.ч. от същия имот. Затова според него е налице противоречие между двете решения. Основанието по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК молителят обосновава с факта, че по делото на Софийски районен съд не е бил призован на известния на ищеца служебен адрес, а му е назначен служебен защитник, с което е накърнено правото му на участие в процеса.
М. Г. Н. претендира отмяна на същите решения на същите основания. Твърди, че е обвързана от силата на присъдено нещо на решенията на основание чл. 121 ГПК/отм./ като купувач на имота по време на висящия съдебен процес и че е следвало да участва в процеса като подпомагаща страна – чл. 121, ал.2 ГПК/отм./ каквато процесуална възможност не й е дадена.
Ответникът по молбите Н. К. намира, че молбата на М. Г. Н. е недопустима, а молбата на В. А. Н. – неоснователна на всички посочени основания.
Ответницата С. М. не е взела становище.
При извършената проверка на допустимостта на молбите, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното:
Молбата на В. Н. е допустима. Следва да се считат спазени сроковете по чл. 305 ГПК по трите поддържани основания, предвид обстоятелството, че той е бил представляван в производството от служебен защитник и твърди, че е узнал за решението на 27.09.2011г. когато му е вречена нотариална покана от ищеца Н. К..
Молбата на М. Г. Н. се явява недопустима. Тази молителка не е била страна в производството, в което са постановени атакуваните решения, а е закупила имота в хода на висящия съдебен процес. Затова молбата й следва да се квалифицира по чл. 304 ГПК. Тази разпоредба дава възможност да бъде поискана отмяна на влязло в сила решение от трето лице, неучаствало в производството, спрямо което решението има сила с оглед чл. 216, ал.2 ГПК, т.е. при необходимо другарство. В случая молителката няма качеството на необходим другар нито на ищеца, нито на ответниците в процеса. Тя е приобретател на спорното право и би могла да вземе участие в процеса като трето лице, но във всички случаи е обвързана от положението на своя прехвърлител. Ето защо не е налице визираната от чл. 304 ГПК хипотеза и молителката не е легитимирана да иска отмяна на решението, постановено между други страни. Затова подадената от нея молба е недопустима.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разглеждане молбата на В. А. Н. за отмяна на решение от 29.03.2011г. на СГС, ІІ-в състав по гр.д. № 6609/2009г. и на решение № 224 от 16.03.2009г. на СРС, 29 състав по гр.д. № 3669/2005г. на основание чл. 303, ал.1,т.1, 4 и 5 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Г. Н. за отмяна на решение от 29.03.2011г. на СГС, ІІ-в състав по гр.д. № 6609/2009г. и на решение № 224 от 16.03.2009г. на СРС, 29 състав по гр.д. № 3669/2005г. на основание чл. 304 ГПК.
Определението в частта, с която молбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване в пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителката. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на определението в обжалваемата част делото да се докладва на Председателя на 2-ро гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: